Газов котлон засенчи по екшън "Непобедимите 3" и за малко да срути центъра на София в неделя. След взривяването на мавзолея това е втората експлозия, която преживяват жълтите павета на "Царя" - но по своему също знакова. Ако не за друго, то за безхаберието, спотаило се в начина, по който е стопанисвано едно място в историческия ни и културен център - който май е такъв само за фасада. Взривът се оказа нещо като китайска манджа с часовников механизъм - покрай него изплуваха десетки нарушения, които вероятно са продължавали с години. И за които никой нямаше да узнае, ако
не бяха съобщили за себе си с гръм и трясък
Едва ли някой би предположил, че сравнително скъп ресторант в центъра на столицата пести жълти стотинки, зареждайки газовите си бутилки на колонките на бензиностанция в пълен разрез с всички забрани. И при това ги държи струпани по 14 накуп в асансьорна шахта. Че договорите за отдаването му под наем се допълват и преправят с химикал, така че сега всъщност въобще не е ясно кой трябва да носи отговорността за инцидента. Защото у нас всичко се прави на принципа "и така може". Всичко в България позволява правилата да не бъдат спазвани - държавата и законите, които тя прави, духът на времето, в което живеем, манталитетът ни, който винаги е поставял "минаването метър" над другите житейски ценности. Ромката Катя, с която от известно време се гъбарка половин България, неочаквано улучи един болен проблем със сътворената от нея думичка "меринджей". Меринджеите в България са бол, мениджърите малко. Меринджеите мислят как да спестят някой лев тук и сега, как да изтарикатстват на дребно, как да вкарат почина "Андрешко" на мястото, което ръководят - все едно дали става дума за кухня на китайски ресторант, гръцки шивашки цех, българска мина или строителна фирма. Ако мениджърът мисли мащабно, меринджеят непрекъснато дава креативни идеи как да се спести малко от скелето, малко от дюшемето, малко от каските, които трябва да носят работниците на същото това скеле. И правилото е, че
винаги се пести от безопасност
Иначе казано, от сигурността на хората. Човешкият живот е най-евтиното нещо за един меринджей, затова той е в графата "допустими загуби". За да икономисаме някой лев, качваме работници на необезопасени строежи или ги пращаме в рискови забои при неуточнено работно време, или просто си пълним газовите бутилки на бензиностанцията за по-евтино. Криело рискове за хората? Ами то животът сам по себе си е рисков, от него се умира. Меринджеят не че рискува съзнателно - той по принцип е от хората, които въобще не поемат рискове. Той просто не мисли занапред, мащабното мислене за него е сведено до увеличаването на графата "печалби" и всяко нещо, което пълни въпросната графа в мазния му тефтер, е добре дошло. Неслучайно казах за тефтера - надрасканият с химикалка договор е негов съвременен еквивалент. А когато меринджеят мисли така, работникът пък изобщо не мисли. Все едно дали в случая бутилките е складирал българин или китаец - това, че се е случило, е позволено от меринджейския дух, който цари в държавата ни. Апропо, и в съдебната ни система. Да се хванем ли на бас, че виновник за експлозията в центъра няма да се намери? Или в краен случай това ще е човекът, който бърка китайската манджа до асансьорната шахта и си държи бутилките наблизо, че да са му по-удобни. Имало било проверки? Сигурно са минавали и такива, но са решили, че бутилките са от компетентността на някой друг. В България винаги онова, с което накрая се случват гафове, е от компетентността на някой друг. Затова и меринджеите на абсурда виреят най-добре у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
