Намираме се в седмицата след победилата революция. Ураджийско време. От историята на всички революции знаем, че в тези мътни дни обикновено се разчистват сметки, изчезват хора, горят се документи и прочее. Но медиите живеят в епохата на ПР. Затова гледаме нахъсващи репортажи от кичовия разкош във вилите на низвергнатите клептократи. Виждаме опечалени киевчани, които поднасят цветя на Майдана и угрижената Катрин Аштън с няколко карамфила в ръка. Димна завеса от печал и възмущение, зад която се конструира новата власт.
В тези дни всеки, който си позволява да мисли в България, е обявен за евразиец, путинист, а защо не и за адвокат на Янукович.
Погледнем ли критично на събитията обаче, констатираме, че Украйна е на прага на фалита, Русия и Западът са в необявена студена война, а сметките от нея ще плащат Европа, Русия и обикновените украинци. Не и Съединените щати, които решиха своята стратегическа задача да не допуснат встъпването на Украйна в постсъветския митнически съюз, доминиран от Москва. В националния ни дебат десните често глаголстват на тема "България - Троянски кон на Русия в ЕС". Едно обаче е сигурно: Полша, един от основните стратези на Източното партньорство на ЕС,
се доказа като ефикасен Троянски кон на Съединените щати
единствените печеливши от украинската криза.
При разпад на страната, който изглежда вероятен, в Европа ще се появи нова Берлинска стена, която би могла да се нарича да речем Днепърски вал. Изместена по на Изток от старата. Нова травма на снагата на уж интегриращия се Стар свят.
На второ място понятието Евромайдан рискува да халоса Евросъюза като бумеранг. Може би още през май, на изборите за Европейски парламент. Защото с недалновидното си Източно партньорство ЕС събуди в Украйна надежди, които нито може да финансира, нито възнамерява да удовлетвори. Тези за пълноправно членство на Украйна в Европа. Онова, което постигна Брюксел, волю или неволю, е да изправи един срещу друг украинския Изток и украинския Запад, да възкреси агресивния национализъм, чийто идеолог от 20-те, Дмитро Донцов, е откровен фашист. Украинската драма със сигурност ще повлияе и на европейския дебат, ще гълта милиарди за фалиралата икономика, ще подсили емиграционните потоци и
ще влее сили на националистическите партии в ЕС
които и бездруго имат шансове за пробив в европарламента.
На трето място съществува реален риск драмата да прерасне в трагедия по югославския сценарий, предвид пъстрата етническа карта на Украйна, в която живеят и около 200 000 етнически българи, част от които потенциални имигранти у нас.
В резюме: с несръчната си източна политика Евросъюзът опроверга самото си призвание. Създаден с идеята да омиротвори един измъчен от войни континент, днес ЕС съучаства в дестабилизацията на една страна, от която зависи спокойствието на целия Стар свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
