България се огъна за тръбата заради заплахите на ЕК
Герхард Мангот,
австрийски политолог и експерт по Русия
В изявленията на някои представители на ЕК постигането на напредък в спора за "Южен поток" бе обвързано със ситуацията в Украйна. Това е ново, тъй като досега само се напомняше на "Газпром", че в Третия енергиен пакет на ЕС има определени условия за изпълнение. Сега се чуват намеци, че по-нататъшното отношение към темата зависи от това как се държи Русия в Украйна. А това си е чисто политизиране, което неизбежно поражда въпроса: дали ЕК провежда само енергийна политика или пък всъщност поставя тази енергийна политика под знака на цялостната външна политика? Второто би било доста тревожно, тъй като в случая Комисията трябва да се грижи за енергийната сигурност на ЕС, а не да води външна политика.
Факт е, че в момента ЕК не желае да води сериозни разговори с "Газпром" за изпълнението на изискванията в Третия енергиен пакет. Става дума за свободния достъп на трети фирми до тръбопровода и инфраструктурата или до определянето на цените за транспортирането на газа. Комисията би се включила в такива разговори едва тогава, когато Русия промени украинската си политика. Тоест от Москва се очакват промени не само в спора около дълговете за доставения газ, но и в цялостната политика към Украйна - например за непряката подкрепа за бунтовниците в Източна Украйна. Това са все въпроси, които нямат пряка връзка с европейската енергийна политика. Върху Русия се оказва натиск. Чрез обвързването на двете теми всъщност се налагат един вид санкции през задната врата.
Между "Газпром" и ЕК беше постигнато споразумение по определени точки. Нямаше единство само по въпроса за достъпа на трети страни до "Южен поток". Сега обаче разговорите изглеждат блокирани.
Някои държави са подписали двустранни договори с Русия, които са валидни от гледна точка на международното право. И Русия би могла да предприеме юридически стъпки, ако те не се придържат към договореното. Натиск да не се работи съвместно с Русия оказват Великобритания, Швеция, източноевропейските страни. И САЩ се намесват, макар че не става дума за трансатлантически въпрос.
България очевидно е убедена, че санкции по-скоро ще наложи ЕК, а не Русия. Трудно е да си представим, че в сегашната ситуация Москва ще тръгне на санкции срещу България или други държави, които биха искали да участват в "Южен поток" - защото така напълно ще блокира собствения си проект. Т.е. това няма да се случи, докато ЕК даде съвсем ясно да се разбере, че ще започне наказателна процедура срещу България и другите държави и ще наложи глоби. Тази заплаха бе директна, непосредствена и конкретна. И България - да го кажем така - се огъна. Русия също е под натиск. Въпросът с транспортирането на газа през Украйна се обвързва непосредствено със спора по двустранните газови търговски отношения между Русия и Украйна, а това, което сега прави Украйна, е пак един вид изнудване. Защото Украйна иска по-изгодни цени на газа, преди изобщо да е изяснен въпросът с дължимата сума за вече направените доставки. Да, Русия може и да реши, че няма повече да доставя газ на Украйна, щом тя не приема руските цени, но е ясно и че от това ще бъде засегнат газовият транзит към Европа. А в момента "Газпром" не може да си позволи да се прояви като ненадежден доставчик в очите на европейците.
Мисля, че дългосрочната цел на ЕК е Русия да гарантира определено минимално количество газ, което да се доставя през Украйна. Чак след това ЕС ще бъде готов на компромис с Русия за "Южен поток".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
