На Балканите емоциите винаги са по-силни от разума. Затова и бурето с барут толкова лесно се пали. Показа го и референдумът в Македония.
Напук на всички апели да не профукат шанса за европейско бъдеще, западните ни съседи масово загърбиха урните. Оказа се, че едва на половин милион македонци им пука дали страната ще отвори вратата си към ЕС. Явно името Северна Македония не се приема от обществото и премиерът Зоран Заев ще трябва да плати цената за това. Отсега е ясно, че в Македония пак ще се хванат за гушите и сигурно ще го докарат до нови извънредни избори.
Въпросът е защо съседите ни така категорично пратиха по дяволите референдума. Най-лесно е да обясним всичко с дебелите македонски глави, в които кипналата кръв заглушава разума.
Истината е обаче, че допитването в неделя завари повечето македонци сериозно объркани.
Оставяме настрана напълно противоречивите призиви на местните политици. Ако Заев и правителството си късаха ризите да обясняват какъв шанс е подписаният Преспански договор с Гърция, то президентът Георге Иванов от трибуната на ООН призова своите сънародници да бойкотират референдума. Опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ също
не спира да кълне смяната на името като национално предателство
За капак македонците в неделя трябваше с една бюлетина и един въпрос да гласуват за две различни неща едновременно.
От една страна за договора с Гърция, който повечето не искат, а в същото време за членство в НАТО и преговори с ЕС, което се харесва на мнозинството. Затова и повечето македонци така и не се решиха да отидат до урните. На практика неделният вот беше предимно на етническите албанци в страната. При тях повод за колебание няма. А и лично албанският премиер Еди Рама отправи горещ апел "да отиват и гласуват за европейска Македония". Което пък със сигурност наля вода в мелницата на противниците на референдума. Защото кой македонец ще повярва, че нещо е добро за него, щом е твърде хубаво за албанците.
Най-лошото е, че освен вътрешно-политическа криза в Македония, апатията за референдума ще отвори кутията на Пандора за целите Балкани.
Първи ще го отнесе гръцкият премиер Алексис Ципрас, който направи партията и правителството си заложници на договора със Скопие. Досега той получаваше потупване по рамото от Брюксел и Вашингтон за "смелия си проевропейски ход". Сега обаче едва ли ще се размине с извънредни парламентарни избори, които най-вероятно ще го свалят от власт.
В България също няма как да не сме разочаровани от вота на съседите. Добър или лош като политик, но Заев сложи парафа под историческия договор за добросъседство. И в Скопие спряха поне на държавно ниво да ругаят "бугарите" и да ни наричат фашисти. Сега
махалото вероятно ще се люшне в обратната посока
под натиска на разпалените патриотари македонци.
Неделният референдум беше и пореден епизод от мача между САЩ и Русия. Американците направиха всичко възможно и невъзможно Скопие и Атина да подпишат Преспанския договор. И вече виждаха как Македония става поредната брънка на НАТО в размирните Балкани, където сръбският президент Вучич не спира да плаши своите врагове с приятеля си Путин. Сега обаче покрай помръкналата европерспектива пред Македония, се отлага и влизането на бившата югорепублика в алианса.
Изобщо фитилът на балканското буре отново дими с пълна сила. За кой ли път.
Мирослав Герасимов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
