Властта се отърва от неудобната патерица АБВ, БСП залага на "Всички срещу ГЕРБ"
Георги Харизанов,
Институт за дясна политика
Процесите на излъчване на ново лидерство в опозиционните партии БСП и ДПС зададе нови тенденции в политическото пространство, които ще продължат поне до президентските избори. В същото време динамичните процеси в управляващото мнозинство и отказът на президента Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат поставят десницата в нова ситуация, като едновременно създават възможности и рискове.
Решението на АБВ да напусне управляващата коалиция и бързата оставка на Ивайло Калфин до голяма степен преформатираха линиите на противопоставяне в българската политика и ги върнаха в традиционното противопоставяне между ляво и дясно. Излизането на АБВ от управляващото мнозинство едновременно го разклаща, но и го стабилизира. Разклащането идва от по-малкия брой депутати, които ще подкрепят правителството и от публичното внушение, че ще се управлява от кабинет, който няма мнозинство в парламента и търси подкрепа от динамични мнозинства. Този тип функциониране на парламентарното мнозинство би могъл да нанесе публични щети най-вече върху ГЕРБ и премиера Борисов, които до голяма степен носят сами тежестта на управленската конструкция, независимо от нейния формат. При бламиране на важни закони отстрана на парламента негативите от ситуацията ще се насочват най-вече към министър-председателя и въпросът за предсрочни парламентарни избори ще се повдига с нова сила.
В същото време без АБВ коалицията се стабилизира на идейно ниво и
все повече ще функционира като дясна
Това създава подходяща среда за публичен дебат по оста дясно - ляво, от който ще спечелят най-вече ГЕРБ и БСП, а ще загубят всички, които не са в състояние да заемат страна и останат в центъра или встрани. За ГЕРБ е много важно да се върне в образа си на дясна партия и да излезе от ролята на балансьор и центристки субект, която беше демонстрирана през последните месеци. Включването на министрите Петър Москов и Даниел Митов в публичния разговор около напускането на АБВ и твърденията им, че срещу дясното и проевропейско правителство се оформя лява и антиевропейска алтернатива, позиционираха най-вече ДСБ в изключително неудобна роля да избира страна между ГЕРБ и БСП и да се конфронтира със "свои" хора в лицето на двамата министри.
По всяка вероятност именно съмнението, че ДСБ е на страната на БСП, АБВ и ДПС, породи изненадващата ситуацията с номинирането на Плевнелиев за втори мандат от Радан Кънев. С тази номинация Кънев до голяма степен успя да отмести огъня от дясно по себе си, но с цената на публично
обтягане на отношенията си с президента
и с ГЕРБ и с практическо скъсване на отношенията с ДБГ и СДС, които отчетоха хода му като грешка и го атакуваха директно.
Налице е възможност за класическо противопоставяне между леви и десни политически възгледа, като този публичен дебат ще намери своята кулминация по време на предизборната кампания. В същото време не е изключено при бламиране на важни законопроекти на правителството да се стигне и до предсрочни парламентарни избори още преди вота за държавен глава. Подобен сценарий би бил унищожителен за по-малките формации в парламента и би свил политическите в НС сили до не повече от пет.
Изборът на Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ за лидери на БСП и ДПС поставя нов етап в развитието на двете партии. Нинова може да положи ново начало на диалога в лявото пространство. Именно нейният избор до голяма степен катализира процеса на отделяне на АБВ от управляващото мнозинство. Лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева отправи позитивни сигнали към новия председател на БСП и даде недвусмислени знаци, че също е готова да води разговори. Въпреки това възможността БСП да се яви сама на изборите с цел новото лидерство да се утвърди, а по-малките леви партии да се примирят с водещата роля на столетницата остава актуална. Заявката на Нинова да свали правителството и да предизвика предсрочни парламентарни избори е маркер за ясно противопоставяне и по всяка вероятност ще продължи с публични атаки срещу мнозинството. Това би могло до известна степен да консолидира не само избирателите на БСП, но и да превърне партията в притегателен център за анти-ГЕРБ настроени организирани и неорганизирани групи от хора. В идеологически план Корнелия Нинова демонстрира продължаване на "левия курс" на Михаил Миков, но се опитва да го артикулира не през абстрактни теоретични постановки като "борба срещу неолибералния модел", а през говорене за конкретни проблеми и персонализиране на дясното пространство през ГЕРБ и Борисов.
Новият лидер на ДПС Карадайъ ще има за цел да консолидира около себе си най-вече твърдото ядро на партията. За разлика от Лютви Местан, той застава начело в ситуация, в която движението е изправено пред възможността да се преформатира от средна в малка партия и при влизане на ДОСТ в следващия парламент да дели позицията си на гарант за етническия модел с друг политически субект. Подобен сценарий на практика ще преформатира и самия етнически модел и ще оформи функционирането му върху две плоскости.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
