Въпросът е дали лидерските амбиции няма да препънат идеята
Страхил Делийски
политолог
Дали ще има общ проект на Михаил Миков и Георги Първанов все още е трудно да се каже. Сигнали има и в двете посоки. На този етап те са по-скоро косвени. И двете части на левицата дават сигнали на равнището на идеята за обединена левица за президентските избори. В този смисъл има някакви предпоставки и вероятно има някакви идеи. Политическата логика предполага, че и БСП , и АБВ, по-скоро имат интерес от съвместно явяване на президентските избори. Българската левица има интерес от това, защото състоянието, в което тя се намира в момента, не предполага електорален успех и шанс. А без електорална подкрепа, нещата остават на равнището на пожеланията. Усещането за безалтернативност на ГЕРБ би могло да бъде разклатено по време на президентския вот. Но видяхме, че, когато хората на Първанов и тези на БСП играят като конкуренти,
нито един от двата проекта няма особена полза
Уместно е обаче да се запитаме защо се разделиха? Защото отговорът на този въпрос ще ни даде повече размишления относно това дали могат да се съберат. Раздялата беше функция и резултат на политическите властови амбиции на Георги Първанов, а не толкова вследствие на дълбоки ценностни и идеологически различия. При положение, че това беше ключът към разбирането за причините за раздялата ще бъде интересно да видим дали Първанов преосмисля отношението си към властта и политическия процес по начин, по който да му позволи евентуално партньорство със социалистическата партия. Много е важно по отношение на евентуалното бъдещо партньорство на двете страни да идентифицират собствената си роля и дали Първанов ще поиска лидерска роля в общия проект, което отговаря на амбициите му. Или пък Миков ще приеме да постави БСП в позицията не на лидер, а на партньор. Все въпроси, без чиито отговори, е трудно да се говори за създаването на такъв проект. Остава отворен въпросът и каква ще е целта на този проект. Защото, ако целта му е свързана с политическата конюнктура и хоризонтът спира до президентския вот, ситуацията е една. Ако обаче целта е по-дългосрочна и свързана с лидиране на левицата, нещата ще изглеждат по-различно. Ако влезем във втората хипотеза,
освен БСП и АБВ, ще трябва да се включат и други леви формации
Но отново въпросът опира до това защо левицата се раздели и дали са преодолени онези конфликти и различия, които предизвикаха раздялата, за да може отново да се съберат. Не трябва да забравяме, че българското общество има достатъчно подходящ контекст за една силна левица, но проблематично е дали същите тези потенциални леви избиратели ще припознаят тези традиционни субекти. Защото АБВ и "Движение 21" са формално нови проекти, но в основата си те са функция на социалистическата партия. Аз поне не виждам те какво принципно ново предлагат в левицата. Не е сигурно, че левият избирател ще се идентифицира точно с тези лидери, защото той спря да гласува именно благодарения на тях. Един по-сериозен ляв проект изисква отваряне отвъд затворения кръг на традиционното лидерство вляво. Иначе не може да разчита на кой знае колко широка подкрепа в този си вид. Един допълнителен фактор е доколко това евентуално ляво обединение ще разкаже целите и философията на левицата в този момента, ситуация и контекст, така че тези цели и философия да отговорят на потребностите на избирателите. Със сигурност има нужда от сериозна реконцептуализация и нова концептуална рамка на стратегическата визия на левицата за българското общество. Аз до голяма степен съм скептичен, че с тези лидери тази нова концептуална рамка звучи автентично и ефективно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
