София. Има такива едни олющени градчета, в които хората не живеят, а оцеляват. Да работиш на заплата над минималната е повод за гордост, дават ли ти я навреме - вече си богат. Като правило там освен банковите клонове на всеки ъгъл се гушат "небанкови институции", които раздават кредити с такова настървение и темпо, с каквото поробителите не са събирали десятък навремето. Бавят ти заплатата - на ти двеста лева. Останал си без работа, но имаш баща пенсионер - ама нека дойде! Само да си заложи пенсията и да ни подпише записна заповед - и цели 1000 лева са твои. Ако в магазина спешно те притискат да си платиш вересиите, лихварят с охота ще ти даде сума, за чието връщане ще мислиш. Ами след това.
Финансистите, които обясняват на народонаселението колко неграмотно е и как трябва да взема кредити само от банките, като при това чете ситния шрифт и хабер си няма от тази икономика на оцеляването, при която заеми се теглят и се плащат на принципа "клин клин избива". Защото при тегленето им основен финансов съветник е гладът. Хората, които ги вземат, или не са дотам финансово грамотни, или просто са притиснати от такава немотия, че вече не са в състояние да мислят за друго освен за това да нахранят децата си. Банките като правило не дават пари точно на такива хора - най-често те работят или на минимална заплата, или изобщо без договор. Сивият сектор ражда клиентите на въпросните лихвари и както стана ясно за шест години от 2007 насам е подхранил тяхното утрояване. В момента 157 небанкови институции без никаква регулация раздават пари - и ако за физическите лица, занимаващи се с лихварство, има съд, въпросните кредитори отдавна стоят над закона. По простата причина, че повечето техни клиенти не са от хората, които си търсят правата. Те отдавна са се отказали от далеч по-фундаментални свои граждански права в името на единия хляб - какво остава да се пазарят, когато заедно с 200 или 300 лева им подадат записна заповед за 600, които трябва да върнат във всеки един момент, когато им я предявят. Закъснеят ли с вноска, а това неминуемо се случва при темпото, с което получават заплати, ги товарят с наказателни лихви, които оскъпяват заема им не само двойно. Да не говорим, че можеш да вземеш парите за 30 минути по интернет, като куриер ще ти донесе договора на място уж за твое удобство. С една уговорка - трябва да го подпишеш начаса, без да го четеш, защото той много бърза, за да отнесе договор и на следващия шаран в списъка. Дори и да не си сред най-уязвимите социално прослойки и да искаш да прочетеш онова, което са ти приготвили, кредиторът те е омотал в над 30 страници бумаги - европейски стандартни формуляри, застраховки и прочие, и прочие. Сред които, дори и да търсиш възможно най-ситния шрифт с лупа, едва ли на прима виста ще откриеш уловката.
Дълго време държавата се прави, че тези фирми ги няма. Като с едната ръка им позволява да товарят клиентите си с лихви без никакво законово ограничение, а с другата - да качват имената на вече заробените длъжници в централния кредитен регистър, така че оттук нататък никоя банка да не им даде кредит. Трябват ли ти пари - искаш от тях. И при техните условия. В един сайт прочетох шеговитото предложение длъжниците на подобни институции да бъдат продавани като бели роби в страни от третия свят. Лошото е, че те вече са роби - няма накъде повече. И, ако държавата помисли за регулация на тези заеми, може би не е зле да погледне и заварените положения. Ще установи, че десетки хора едва преживяват, само за да плащат на кредиторите си заради миг умопомрачение. И не виждат изход.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
