"Стандарт" продължава поредицата "Каква България в каква Европа" на водещия специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет.
На 14 септември пред Европарламента председателят на ЕК Юнкер твърди, че "ЕС не е в риск от дезинтеграция", че е "силен и стабилен". На 16 септември преди началото на срещата в Братислава обаче той е категоричен, че ЕС е "разделен, както никога досега". Двете виждания не са съвместими, това вижда всеки. Срещата в Братислава показа, че ЕС е силен в своето безсилие.
Преди срещата Украйна настоя: "Не забравяйте Русия в европейските разговори". Но и тя беше удобно забравена. Навярно, за да не се налива газ в огъня.
Вече писах, че там не получи отговор нито един важен въпрос. Приетата "Пътна карта" прилича на каталог на идеи, да не кажем хрумвания. Тя само начерта пътя на следващите срещи. Почти туристически: след Братислава идат Виена, Малта, все с много вода наоколо. Но корабчето по Дунава край Братислава, на което се повозиха "единните в многообразието", май изсвири фалшива мелодия в стил "плува ли корабче".
Разминаването във вижданията между Юнкер и Туск относно бъдещето на ЕС е известно, и то много преди Братислава. Спорът не е само кой да води дружината (и кой да има инициативата). Договорът от Лисабон внесе промени в съюзната конструкция, които намалиха ролята на Комисията и увеличиха тази на Европейския съвет, вече с постоянен председател (сега Туск). Това е естествено - там на най-високо равнище са представени държавите - "господарите на договорите". Именно те решават всички важни въпроси. Но правните актове се приемат от Съвета на ЕС (съставен отново от държавни представители - министри). А пък той действа само по инициатива (предложение) на Комисията, която се състои (нека най-сетне се проумее) не от национални представители, а от общоевропейски комисари. Комисарят не е представител на държавата си (още по-малко на правителството на своята държава) и няма право да работи в национален интерес!
За Юнкер отстояването на националните интереси в ЕС му създава затруднения, подсилва популизма и пречи за постигането на резултати. За Туск (и повечето правителства) само държавите могат да вземат важните решения. Двамата (двете институции?) не могат да се разберат дори кой да има водеща роля при преговорите за напускането на Обединеното кралство.
Дали не стигнахме до нова институционна криза (окончателно, защото този проблем се появи още при разминаванията между предшествениците Барозу и Ван Ромпой веднага щом се въведоха новите правила след 2009 г.)?
Пред ЕП Юнкер обеща "до март 2017 г. ново виждане на ЕК за бъдещето на Европа", но в Братислава дори не го очерта. Освен по един ключов въпрос, по който получи по-скоро отказ.
Един от ключовите въпроси, по които се очакваше срещата в Братислава да постигне съгласие - въпросът за обща европейска армия - доведе до драматични противоречия, далеч не само между Юнкер и Туск (на тази тема ще се върна в следващ анализ).
Поне в този смисъл се изпълни желанието на председателя Туск за "брутално честен прочит на ситуацията". Трябва да признаем: постъпиха честно, останаха разединени!
27-те лидери искаха да се покажат по-единни и способни на общи решения без 28-ия (Обединеното кралство, което уж все им пречеше). И показаха, че нищо не се е променило.
Франция и Германия изразяват готовност за общи военни групи и общ европейски генерален щаб. Представяте ли си френски войници под командването на немски офицери?! А обратното?...
Другият драматичен въпрос - този за мигрантите - доведе до още един вулгарен отговор. За първи път в историята на ЕС официално се допуска възможност някои държави да не изпълняват съюзен регламент, а вместо това просто да плащат. И за първи път в една държава членка (Унгария) се проведе референдум относно неизпълнението на съюзен правен акт!
Къде е България в тези спорове? На гишето за 160-те милиона?... Ако наистина се приеме да има обща европейска армия (в някакъв вид), ние ще я приемем да пази границите ни ли, или ще участваме в нея (в мисии другаде)? Ако наистина се приеме някои държави да могат да не изпълняват квотите за бежанци, като плащат затова на другите, които ще приемат - ние ще плащаме ли (от "13-те милиарда резерв"), или ще получаваме, за да складираме мигранти? Ако това не са теми за обсъждане в НС и в Консултативния съвет по национална сигурност, избори му кажи.
Няма как да не споменем още един огромен проблем: Турция. След предишната сбирка на европейските лидери там настъпиха драматични промени. Няма място за илюзии - демокрацията бе вулгарно и мащабно потъпкана. Стотици хиляди уволнени (включително съдии, журналисти, учители), десетки хиляди арестувани (включително офицери!), нямаме никаква информация колко точно убити. От Братислава - братско мълчание. Какво стана с "Копенхагенските критерии" (от 1993 година!) за членство в ЕС, първият от които е "гарантиране на демокрацията, законността и правата на човека"? В никоя друга кандидат-членка тези три кита на "европейските ценности" не са били така удавени, както сега в Турция! Ами самият чл. 49 на Договора за ЕС, който допуска за кандидат само демократични европейски държави? Възможна ли е изобщо по-сериозна причина за прекратяване на преговорите за членство?
Нищо такова не се каза на 16 септември. Дори по-лошо, чухме, че "Турция остава стратегически партньор на ЕС". Страхлива Европа, объркана Европа, двулична Европа.
Която дори не ни каза какво налага само седмица по-късно (отново безпрецедентно!) да се провежда нова "среща". Нито на какво основание все още напълно равноправно членуващото Обединено кралство е лишено от участие? При това именно британският комисар отговаря за сигурността.
Едно ми се струва сигурно: Европа ще става още по-несигурна!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
