Димитър Гронев, политически психолог
В тези избори като че ли е на път да се сбъдне "кристалната мечта на десницата" - левицата май се била разцепила. "Благодарим ти, Господи, за тези дарове! Доживяхме! Чу молитвите ни!". И така нататък. Възтържествувала "великата шаячна правда", така както това отдавна е факт в останалите бивши социалистически страни.
Така ли е? И ако е така, какви са мащабите на случилото се. Дали не наблюдаваме едно поредно банално "отлюспване" на "врага с партиен билет", този път отляво. Или става дума за различни концепции, породени от идеологически разминаващи се модели и съответните им практики.
Схемата на БСП е ясна. И добре позната. Отработените практики изискват консолидация и мобилизация пред лицето на врага. А враг по време на избори винаги има. И трябва да има. С уточнението, че "който не е с нас, е против нас". Класика!
АБВ предлага нещо коренно различно. И това е библейското "който не е против нас, е с нас". Или в прочита на покойния д-р Петър Дертлиев "трябва да управляваме с таланта на цялата нация". А ако се върнем към самата БСП в "епохата Лилов", то тогава от констатацията, че са необходими нови идеи и те няма да се родят нито на "Позитано" 20, нито на "Раковски" 134, се роди и практиката "червени, сини, центристи, синдикалисти и всякакви други знаещи и можещи" да седнат около "кръглата маса", за да намерят адекватните, за променящата се България решения. Това, което Лилов правеше на своите елитарни сбирки дискусии, намери своя плагиат в началния етап на АБВ, доразвит творчески впоследствие чрез "приземяване". С идеята да се разшири кръгът на търсещите нужната симбиоза между "високата теория и политическата практика". И АБВ "тръгна сред народа".
Е да де, ама предстоят избори. И схемите в цялото си прагматично великолепие са представени пред съда на левите и не чак дотам леви избиратели. Възможно ли е резултатите от вота да решат дилемата "тези ли, онези ли".
Едва ли. Най-малкото затова, че изборите за Европарламент императивно налагат предизборна кампания от арсенала на десницата.
Да припомним. Левите кампании поставят основния акцент върху политиката, която се реализира от обслужващи я личности. При десницата - обратно. "Не може този хубав човек да управлява лошо!"
Навремето експертът на Републиканската партия в САЩ Де Врис след проучвания подреди елементите на печелившите кампании както следва:
Основен акцент е личността на кандидата, сведена до създаването и поддържането на позитивен образ по технология, идентична с продажбата на сапун. На президентско ниво Рейгън миеше чинии вкъщи, а Картър се усмихваше неустоимо за жените домакини. Вторият пласт е набор от професионални качества и познания. И разбира се опит и контакти. Друго си е да обърнеш няколко уискита в барчето на парламента с някой стар приятел и колега отпреди и след уверението му "аз те уважавам" да подпише нещо, от което нашата страна нещо ще спечели. Рационалният аспект е на трето място. Едва на пето място идва партийната принадлежност или подкрепата от партия или коалиция.
И все пак. Ще се цепи ли левицата. И това, което наблюдаваме, как се връзва с днешна дата. А при следващите избори. А след тях ? Очевидно е, че времето, за което преди години една лява журналистка се беше произнесла: "Ако ще да си боядисаме косите зелени, пак ще гласуват за нас" е на привършване. А "стратегията Лилов" на поредица от шокови премествания "по към центъра" в новите условия иска както "освежаване", също тъй и време, за да се наложи. Засега, според нейните адепти, е на фаза "качество срещу количество". Бъдещето предстои. Ще се разбере дали проектът АБВ е еднодневка, както много им се ще на някои, или не е. Потенциалът е налице. Другото - Божа работа. Или иначе казано - пропаганда. С уточнението, че в пропагандирането на това, което е добро, няма нищо лошо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
