Испанският урок явно не е научен от родните социалисти и потенциалните им съюзници
Иво Инджов,
Институт за модерна политика
С началото на преговорите за предизборно обединение вляво става все по-ясно, че лидерите на БСП, АБВ и Движение 21 са проспали водещата новина от изборите в Испания. Месец преди вота там проучванията даваха, макар и минимална, преднина над социалистите на коалицията между "Подемос" и "Обединената левица". Харизматичният Пабло Иглесиас дори се виждаше премиер, управляващ заедно със социалистите, с амбицията да премахне суровата политика на икономии на консерваторите.
Стратезите на "Подемос" бяха изчислили някак си, че 1 + 1 =... 3 или поне на 2,5, но бяха полети със студен душ. Двете формации взеха сумарно толкова мандати, колкото събраха поотделно на предходния вот преди шест месеца. Но поради спецификата на испанската избирателна система загубиха един милион гласа и логично останаха трети. Въпреки ентусиазма, с който влязоха в преизборната битка, атрактивната кампания и подкрепата на милиони млади испанци.
В България, в която по всичко личи, че предизборната кампания ще е вяла, а младите не изпадат във възторг от левицата, от няколко месеца насам Нинова, Първанов, а вече и Татяна Дончева, се занимават основно с аритметика. Очевидно считат, че
в съюз помежду си могат да победят ГЕРБ
БСП дори проведе специално допитване, което приключи с очаквания резултат, че членовете на партията искат коалиция приоритено с: досегашните партньори, АБВ, Движение 21 и ВМРО. Със сигурност партийните стратези вляво вече изчисляват в гласове предимствата на такъв широк ляв антигерберски фронт. А Първанов работи за разрастването му и по посока център-дясно. Впрочем БСП прави същото, защото ще преговаря и с ВМРО. Както вървят нещата, нищо чудно броят на участниците в анти-ГЕРБ съюза да набъбне до 20, че и повече играчи. Дори воеводите да не се съгласят да се присъединят, все ще се намерят някои либерали в центъра и умерени десни за цвят.
Основен препъникамък пред една левоцентристка коалиция обаче, която все пак трябва да излъчи и кандидатпрезидентска двойка, остават междуличностните противоречия. Разводите на Първанов и Дончева с "Позитано" 20 са твърде скорошни, за да е налице що-годе по сериозна предпоставка за споразумение на рационална основа. На всичкото отгоре опитът на АБВ да наложи своя лидер за кандидат за президент при положение, че партията има четири пъти по-малка електорална тежест от социалистите, предварително минират преговорите.
Но дори да бъдат заобиколени мините и левицата издигне компромисна двойка, нейните шансове да се представи достойно срещу все още неизвестните кандиди на ГЕРБ, които влизат като фаворите в надпреварата, не са големи. Със сигурност мотивацията на редовия ляв електорат няма да е много висока. Неслучайно Антон Кутев от БСП публично разсъждава как ще убедят онези 48% от социалистите, които не са гласували за коалиция с АБВ, да подкрепят общ кандидат. В партията на Първанов пък също има мнозина, които не са преглътнали обидите от страна на БСП. На всичкото отгоре в страната
няма взрив на социално недоволство както през февруари 2013 г.
което да разбърка картите и да направи от президентските избори същински трилър.
Пресечна точка вляво е какъв да е по-грубият профил на новия президент - да бъде социален, патриот, обединител. Това обаче не е достатъчно за успех. Неубедително звучат и някои знакови имена за номинации, изтекли в публичното пространство - Илияна Йотова, Маргарита Попова и др. Първата би могла да мобилизира голяма част от левия електорат, а втората - предимно патриотичния и националистическия сегмент вляво. Но по ред причини и двете нямат потенциал да генерират широка гражданска подкрепа. Левите лидери и формации загубиха месеци в търсенето на формули и правене на суха предизборна аритметика, вместо да се обединят върху кратка, но мобилизираща предизборна платформа, върху която да стъпи кандидатска двойка.
В 12 без 5 левите все пак имат един последен шанс - да подкрепят гражданска кандидатура за "Дондуков" 2. Но не кандидат, чиято гражданственост се изразява в това, че не е партиен член, а прогресивен политик, който да работи за отвоюване на социалната държава и възстановяване суверентета на България. Номинация, издигната от широка палитра от граждански НПО, движения, клубове, съюзи и авторитетни общественици и експерти от цялата страна. Той или тя трябва да имат достатъчно самочувствие и потенциал да водят самостоятелна предизборна кампания. Разбира се, в тясна координация с левите партии.
Този кандидат може и да е бил част от левицата, защото няма как да бъде изваден от нищото, но понастоящем не трябва да е обвързан с партии. Това е предпоставка минимум, за да може да увлече не само левите избиратели, но и центристи, трезвомислещи десни, патриоти, представители на малцинствата. Прогресивен кандидат е онзи, за когото биха гласували работникът и ниско платеният професор, младежът на срочен граждански договор и самотната майка, пенсионерът и дребният бизнесмен.
Такъв кандидат има реални шансове да обърне считания за предизвестен мач.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
