Какво политическо наследство ни завеща 2015 г.? И кои ще са най-големите предизвикателства пред България, Европа и света през новата година? На старта й "Стандарт" ще ви предложи анализите на водещите политолози, социолози и икономисти. Днес ви предлагаме прогнозата на социолога от "Медиана" Кольо Колев.
Не очаквам някакви особени сътресения на българската политическа сцена през новата 2016 година. Реформаторите ще продължат да бъдат разцепени, стремейки се същевременно да си придават някаква видимост на единство, с което само ще стават все по-смешни. Защото това, което ги разделя, е единствено въпросът за участието във властта. РБ, разбира се, ще се опита да лансира някакъв кандидат за президент, но едва ли това ще бъде отчетено като нещо сериозно.
Така че при това положение ГЕРБ ще се чувства доста уютно, тъй като винаги може да разчита на някакви плаващи мнозинства - било с БДЦ, било с АБВ, било с Патриотичния фронт или с независимите депутати.
Вляво са най-интересни преди всичко процесите в БСП - дали ще успеят да се измъкнат от тежкото положение, в което попаднаха. Положение, което ги кара да се занимават повече със себе си, отколкото с проблемите на държавата и властта. Ако не успеят да го направят, не ги чака нищо добро.
Защото има вече наистина сериозни заявки, че има кой заеме тяхното място. Дали това ще бъде АБВ, дали партията на Татяна Дончева.
Търканията в Патриотичния фронт също ще продължат. Аз не споделям оценките на някои наблюдатели, че причина за това е по-доброто представяне на ВМРО на общинските избори, отколкото това на НФСБ. Според нашите изследвания, резултатите им са равни, даже с едни незначителен наистина превес на партията на Валери Симеонов. Това, което ги разделя, е същото както и при РБ - отношението към властта. НФСБ определено не желае да се ангажира по-сериозно с изпълнителната власт, докато "войводите" като че ли са по-склонни на това. И напрежението е именно на тази основа. Дали това ще доведе до разцепление на Патриотичния фронт, не може да се каже от сега. Но ни е го изключвам като вариант.
В момента най-интересна изглежда интригата около Лютви Местан и неговите намерения да създаде ДПС-2. Такава партия има в Реформаторския блок и не вярвам Анкара да инвестира в създаването на трета такава, и то откровено протурска. Защото Лютви Местан прекалено се "осветли" като директен протурски политик с всички свои последни действия.
Но именно това ще бъде голямото предизвикателство пред България и през тази година, а и вероятно през следващите - нейната геополитическа ориентация. Защото някои неща се видяха още преди последните събития в ДПС. Има предвид речта на премиера Бойко Борисов пред представителите на американската търговска палата. Тогава той откровено заяви, че корупцията не е български патент, че различни договори са сключени неизгодно за България, но ги изпълняваме и т.н.
С други думи, че в енергетиката се следват, хайде да не са диктати, но определени внушения от външни сили. И не само в енергетиката. Светът ври и тази жега започваме все по-ясно да я усещаме на гърба си - тероризъм, бежанци, битките в Близкия изток, Украйна. А това само потвърждава казаното от Ахмед Доган - България трябва да намери своя геополитически курс.
Да не следваме сляпо идеологии и щампи, налагани ни отвън. Да бъдем лоялен съюзник на ЕС и НАТО, но не и за сметка на отношенията си с Русия и Турция. И това е истинското голямо предизвикателство пред управляващите.
Иначе по отношение на страната нещата като че ще продължат в нареченото русло. Управляващите имат политическо време с парите, които нямат благодарение на сключените заеми, които ще се изплащат от следващите поколения.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
