Робърт Шримсли, "Файненшъл таймс"
Je ne suis pas Charlie. Аз не съм Шарли, не ми достига смелост.
По целия свят и, разбира се, в Тиутър хората изразяват солидарност с убитите журналисти от "Шарли Ебдо" с изписани бели букви на черен фон "Аз съм Шарли". Емоционално и морално аз съм изцяло в тази колективна демонстрация - но в действителност аз и почти всички, които декларират своята солидарност, не са Шарли, защото просто не им достига кураж.
Ръководителите на това издание бяха много, много по-смели от повечето от нас; безумно, абсурдно, безразсъдно смели. От този вид невъзможно смели хора, които действително променят света. Както отбелязва Бърнард Шоу, "благоразумният човек се адаптира към света, докато неблагоразумният човек упорито се опитва да приспособи света към себе си", поради което "целият прогрес се дължи на неблагоразумните хора".
Журналистите от "Шарли Ебдо" бяха "неблагоразумни". Лесно е да се прокламира солидарност след тяхното убийство и е затрогващо като видиш такъв колективен отклик. Но накрая - както в толкова много други случаи на хаштаг активизъм, например кампанията #bringbackourgirls за похитените нигерийски ученички - той няма да промени нещата, освен че ще се почувстваме по-добре. Някои излязоха по улиците, но повечето от онези, които назоваха себе си Шарли, направиха това от безопасността на акаунта си в социалните мрежи. Много, ако не и болшинството журналисти, ще се самоцензурират; ще се въздържат да публикуват изображения, за които знаят, че могат сериозно да застрашат тях самите или техните организации - а и след събитията тази седмица трудно могат да бъдат обвинени за това.
Независимо от цялото ни смело говорене за това как свободата ще победи и как сатирата не може да бъде заставена да замлъкне, сатирата сега замлъква.
За да си Шарли, трябва да си готов да се противопоставяш на реални смъртни заплахи и огнестрелни атаки; да упорстваш, както застреляните журналисти, изправен пред патентованите рискове за твоя живот, докато работиш под полицейска защита. Да продължаваш да публикуваш карикатури и шеги, знаейки, че ще раздразниш хора, на които им трябва много малко, за да убиват. Твоят живот и страховете ти за твоето семейство да са ти по-малко скъпи, отколкото абсолютният принцип на свободата. Но останалите от нас, като мен, които седят безопасно в офис в Западна Европа - или всички онези от останалите професии, които никога не биха и помисляли да поемат риск като този, който тези френски журналисти поемеха всекидневно - ние не сме Шарли. Ние просто се радваме, че някой е имал куража да бъде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
