Евелина Славкова, социолог
Евроизборите бяха отправната точка, която изигра съществена роля за бурята на политическия небосклон. Реално обаче не изборната победа на ГЕРБ, а зародилият се конфликт между коалиционните партньори БСП и ДПС ще доведе до сваляне на правителството на Пламен Орешарски. Оставката обаче няма да доведе до изход от политическата криза, а фактът, че партиите са в сериозна криза на легитимност по-скоро ще я задълбочи.
ДПС нанесе сериозен удар върху БСП и я постави в позиция да поеме сама политическата отговорност за управлението и да забърза своя анализ на изборните резултати. Очерталата се конфликтна ситуация обаче по-скоро ще доведе до сплотяване на БСП и то по високите етажи на партията. Много вероятно е на предстоящия пленум на партията да се говори за необходимостта от мобилизация и сплотяване за предстоящите събития и сътресения на политическата сцена, отколкото за равносметка за изборите и поемането на вина.
Реално БСП е участвала в управлението на страната в коалиция с ДПС не само в това Народно събрание и при задълбочаване на разрива между двете партии се минимизира възможността да държат властта в близко бъдеще. От друга страна, за ДПС по-подходящ коалиционен партньор е именно БСП, а не ГЕРБ.
БСП от своя страна изненадаха ДПС с предложението да бъде въведено задължително гласуване. Задължаването на хората да отидат до урните би намалило тежестта на твърдите електорални ядра на ДПС. Това обаче е нож с две остриета, защото може да намали и тежестта на БСП, които също имат твърдо електорално ядро. Задължителното гласуване е и предпоставка за това, че голяма част от българските граждани ще дават вот "против", а не "за".
В крайна сметка от партиите не виждаме поемането на политическа отговорност към избирателите. Предсрочни избори в контекста на ниско одобрение към правителството и Народното събрание, виден конфликт между "коалиционните" партньори и загуба на изборите от мандатоносителя са крачка, която трябва да бъде извървяна, но погледът трябва да бъде насочен и към това, което следва, а именно да се очертае политическата конфигурация, която би могла да се роди в новото Народното събрание.
Много е трудно на този етап да бъде предвиден профилът на следващото мнозинство, което ще държи властта, ако съдим от изборните резултати на евроизборите. Задълбочаването на кризата е свързана със сложността на политическата обстановка, с липсата на диалог, с нарушения баланс в политическата система, както и с недооценяването на политическата ситуация като цяло. Може би едно можем да кажем с по-голяма доза сигурност и това е, че ще имаме отново коалиционно правителство, и то ще зависи не само от това кой колко електорална подкрепа ще успее да мобилизира, но и коя партия какви маневри е готова да направи.
Ако не се реализира начертаният сценарий за законодателни промени, които да доведат до задължително гласуване, то на предсрочни избори отново ще бъдем свидетели на ниска избирателна активност. Мъчителни колебания между личната неприязън към политическите партии, смесена с колективните терзания за това, че ще бъдат излъгани, за пореден път подсилва апатията на българския избирател, намалява активността, а това е сложен за преодоляване процес и ще доведе до ново мъртвородено управление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
