Опустошителната дългова криза, която бушуваше в продължение на няколко години в Европа, завърши. Това обяви изненадващо френският президент Франсоа Оланд въпреки високите нива на безработицата и продължаващата рецесия на Стария континент. Свършва ли кризата и кои са белезите за нейния край ? Потърсихме мнението на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.
Предприемачите и хората усещат най-добре, когато една криза свършва. Кои са признаците за светлина в тунела ? Това се случва, когато започнат да се откриват перспективи за нови клиенти и безработните започнат да си намират работа. До този момент обаче повечето предприемачи и граждани не посочват, че кризата си е отишла. На макрониво нещата леко се подобряват. Например Европейският съюз прогнозира, че през настоящата година ще има икономически растеж, макар и минимален.
Но въпреки това е нужно време позитивната тенденция да се преведе през каналите на икономиката и респективно до хората, защото цялата икономическа политика трябва да се отнася към хората - на края на веригата трябва да е човекът.
Ако попитаме хората, как приемат изказването на френския президент Франсоа Оланд, че кризата в еврозоната е свършила, едва ли ще бъдат съгласни с него. Навярно има някаква надежда, но кризата сама по себе си продължи много дълго време, не защото е чак толкова е голяма, а защото политиците избягваха да разпознаят основните причини за възникването й. Ако нямаш реалните причини за кризата, каквото и да правиш не решаваш проблема.
Някои страни бързо успяха да индентифицират причините за това, защо нещата се влошават и приложиха правилните мерки. Други страни, за съжаление, като Франция, дълго време отказваха да вземат под внимание реалностите. Може би поради това им се иска бързо да забравят за това, което им се случва, но специално за Франция едва ли това ще стане толкова бързо колкото им се иска. Дори цялата еврозона да излезе наистина от кризата, французите със сигурност ще трябва да почакат.
Ако вземем ситуацията в еврозоната отпреди 2 години и я съпоставим с настоящето, се откроява някакъв напредък. Както казах, Европа прогнозира, макар и анемичен, икономически растеж в идните 1-2 години , но това далече не е нещото, което ще ни помогне по-бързо да забравим лошото. Толкова време не са взимани никакви мерки срещу кризата, че една година на анемичен икономически растеж, няма да е достатъчна. Хората просто имат доста по-големи очаквания.
От друга гледна точка има страни, които всъщност не бяха засегнати толкова много от самата икономическа криза за разлика от някои други държави. Всъщност втората група страни основно влошава общата картинка. Трудно е да се прогнозира кога еврозоната ще излезе от кризата, но аз нямам големи надежди за това. Ситуацията обаче в отделните страни е строго индивидуална. Например Германия, скандинавските и балтийските страни са в общи линии на правилния път, като очаквам това да продължи и в бъдеще.
Относно България, мисля, че страната ни се намира някъде по средата от гледна точка на макроикономическите показатели. По безработица обаче сме на едни от първите места в Европа. Ако трябва да кажем дали сме излезли от кризата, по-скоро индикациите са, че има надежда, тъй като някои признаци отчетоха стабилизиране. Остава само да се надяваме тенденцията да продължи положително. Все пак България се намира по средата на скалата и от нас зависи дали ще продължим да се влошаваме или ще започнем да растем. Това вече опира и до новото правителство - какво ще направи и колко бързо ще го направи.
Светла Костадинова, Институт за пазарна икономика
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
