Време е Крисия пак да стане дете, а Кобрата да забрави загубата
Салютите на победата удвояват количеството на сражаващите се за нея, са казали мъдреците. Днес редом с Крисия, Ибрахим и Хасан, та дори и пред тях, марширува мощна група високопоставени дами и господа, които поради факта, че не могат да завоюват своя, упорито се трудят да пооткраднат от чуждата слава. Амбициите на възрастните нямат нищо общо с детските играчки и желания. Сега ни е паднало. Снимайте! Усмивка! Още веднъж.! Вярно, че малките са вече изморени, спи им се и дори припадат, но нека се вземат в ръце. Още малко. Длъжни са да издържат. Заради нас. И отново нека чуем мъдреците: Искаш ли да излизаш на ринга винаги непобедим - стани съдия. Двадесет пъти Кубрат Пулев триумфира като победител, без да е съдия. Близо пет години той е в жестоко ограничено пространство, което наричат връх на професионалния бокс в най-престижната тежка категория. Там където ветровете са буреносни,
отношенията са безкомпромисни, а парите убиват всякакви сантименти
В двадесет и първия мач Кобрата загуби. Тежко, болезнено, съсипващо. И никой от раздаващите плакети, почетни знаци и букети, купени с фактура, не отиде да го поздрави. Човешки, извън официалния протокол. Да го потупа по рамото и стисне ръката му. Ако не за друго, заради куража да излезе срещу най-силния. Непобеждаваният вече десет години Владимир Кличко. Вярно, че и такива българи имаше. При пристигането на родния гладиатор в залата за посрещачи на летището в София не липсваха приятели и почитатели. Нито един от тях обаче не беше от обитателите на големите къщи по жълтите павета. Там мисленето е друго. Той загуби. Дистанцирай се!
А колко различно изглеждаше всичко в съботната вечер на 15 ноември. Крисия и Кобрата. Красавицата и Звяра. Славеят и орелът. Героите на една хубава българска приказка, която в събота гледа и слуша цялата страна и половината свят. Животът не е красиво подредена колекция от Happy ends (щастливи финали). Чаровницата от Разград и талантливите близнаци от Шумен спечелиха второ място на детската Евровизия. Шампионът ни обаче загуби. Това са фактите. Но има и още един. Той е над останалите. Победи България. Защото
нейните знамена се вяха в центъра на Европа
и в препълненото хале на комплекса в Малта. Крисия пя за така желаната "Планета на децата". Тя е твърде малка и може би ще доживее нейната родина да стане като в песента й: ... "Най-красивата мечта". В началото на ХХI век обаче малка България е твърде далеч от подобни идеали. Днес се обичаме рядко, добре, че са такива като нея. В останалото време завистта замрежва трикольора. Злобата тържествува и не дава никакъв шанс на добротата. Заедно със съчувствието и подкрепата върху Кубрат Пулев се изсипа и съскащият вулкан на удобно настанените в хола си критикари. Вярно, че думите след поражението му не бяха върхът на изящното слово. Тежките удари явно го бяха умопомрачили. Каза неща, които днес може би няма да се харесат и на самия него. Явно разочарованието от загубата бе опънало нервите му до скъсване.
Думите изпреварваха разума
И холът не само че не му прости неблагоразумието, а направо се стопи от кеф, че го има. Видяхте ли го. Ние ви казвахме! Същият този затоплен хол с меки дивани, който преди това възторжено го тупаше по рамото и се кълнеше колко го обича. Няколко дни по-късно, вече с трезв ум, Кобрата дойде на себе си и съвсем спортсменски поздрави шампиона. Животът не свършва дотук. Напротив, тепърва започва. Той не се измерва с една загуба. Или дори с една победа. Нито с воплите на тези, които идват на помощ само на победителя.
След еуфорията на изминалата седмица вече можем да помечтаем Крисия, Ибрахим и Хасан отново да станат деца. И да забравят, че са ги калесали за чудо. И възрастните най-после да престанат да се кичат с лаври за тяхна сметка. За това децата си имат учители и родители. Кобрата поиска реванш. Едва ли ще го получи. Повтаряме: Животът не е книга от красиви цветни страници. Има и черни. Човек не може да ги прескочи, но трябва бързо да ги прочете, отгърне... И забрави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
