Домашното образование може да се окаже бомба със закъснител
Държавата отвори вратите за домашното образование. Над 250 деца, които в момента се обучават вкъщи полулегално, вече ще имат възможност да правят това абсолютно законно, след като миналата седмица депутатите от образователната комисия записаха в училищния закон, че такава възможност се дава за всяко семейство. Този текст предизвика остри реакции и със сигурност ще бъде оспорван по време на второто четене в пленарна зала. Въпреки това най-вероятно ще бъде приет. Въпросът е как оттук нататък да се регулира колко да бъде отворена вратата, през която образованието ще влезе в хола на всяко семейство. И дали последиците от тази промяна няма да докарат трус на образователната система като цяло, ако прекалено много родители решат да се възползват от разрешението да превърнат дома си в класна стая.
Всъщност онова, което стои в основата на този текст, би трябвало да буди сериозно притеснение, защото става дума за недоволството на част от родителите от държавната образователна система в сегашния й вид. Част от тях, които имат финансова възможност, решават проблема си, като просто изпращат децата си да учат в чужбина. Други избират частни училища, където индивидуалният подход към учениците е застъпен в по-голяма степен. Особено след като в последните години сред тях започнаха да се появяват и такива "бели лястовички", които изповядват различна образователна философия - например училище, следващо идеите на Петър Дънов. Или популярната по света и по-малко у нас Валдорфска образователна система, чийто първи радетел у нас е Николай Райнов. Други обаче избират обучението у дома и това
не е просто недоверие в родното образование, а в държавата като цяло
И проблемът тук е, от една страна, доколко тя може да се пребори за връщането на това доверие. А от друга, как да регулира процеса, при който родителите тепърва ще избират домашното училище по дистанционни чужди програми. Да не се окажем в крайна сметка с цяла плеяда недоучили млади хора, клъвнали по някое знание оттук-оттам и при това с проблеми в социализацията, тъй като не са контактували в достатъчна степен със своите връстници. Родителите от Асоциацията за домашно образование имат своите аргументи защо са го избрали, и в идеалния случай те наистина работят - децата им отрано се научават да учат сами това, което им е интересно, вместо да зубрят малко разбираеми неща, написани в учебниците им от професори, които са намерили там територия да изложат собствените си идеи на тежък академичен език. Освен това се научават да обичат да учат - нещо, което родното училище като цяло не прави и дори не си го поставя за цел. Това обаче е само в идеалния случай. А в не толкова идеалния самите родители нямат способността да направят правилната преценка, когато избират домашното обучение. Едни го правят по религиозни причини, нарушавайки правата на собствените си деца, като не им оставят възможност за избор. Има и такива, които просто не могат да преценят ресурса си да се превърнат в домашни преподаватели, което в крайна сметка ще остави децата им
недоограмотени и неспособни да се впишат в света около себе си
Държавата е делегирала на експертни комисии към регионалните управления на образованието /тоест сегашните инспекторати/ възможността да преценяват дали родителят може да задържи детето си за обучение у дома. Не е ясно обаче дали дори въпросните комисии ще имат потенциала да направят правилната оценка. Чиновниците сигурно могат да се произнесат за материалните възможности на семейството, но не и за способността на родителя да преподава химия, физика, история на детето си на нужното ниво. Възможно е, когато на изпита в края на годината стане ясно, че то не е научило онова, което държавата изисква от него, да е твърде късно за наваксване на пропуснатото. Отделен е фактът, че част от родителите просто не желаят да покриват въпросните изисквания, защото не искат държавата да има нищо общо с тях. Те на практика не се нуждаят от позволението на този закон, защото няма да се възползват от него и ще продължат да подготвят децата си по методики, които нямат нищо общо с разработените от държавата. В крайна сметка май се оказва, че отваряме врата, с която след това не знаем какво да правим, къде да скрием ключовете и колко точно да я открехнем, за да не се промъкнат през нея полуобразовани хора с еднопосочно мислене, чиято реализация през целия им следващ живот може да бъде затруднена. Тук изобщо не отваряме дума за хората, които и сега не записват децата си в училище, за да помагат при ровенето в контейнерите, или пък ги записват заради безплатната кифла - те едва ли четат закони. Или по-скоро са запознати само с онази част от тях, която касае детските надбавки. Не в тях ще бъде проблемът.
Преди време в медиите излезе случай с баща, който бе изолирал вкъщи двете си деца и, въпреки че бяха талантливи шахматисти, бяха силно изостанали в други сфери. Включително и в социализацията си, тъй като той ги бе лишил от всякакво нормално човешко общуване. Имаше и друг случай - млад талантлив програмист, на когото просветното министерство не знаеше как да даде награда за победа в състезание, защото не се води ученик на никое училище. Въпросът тук е способна ли е държавата да разграничи едното от другото. Смята ли, че има достатъчно кадърни експерти, които са способни да преценят правилно подобни рискове. Ако няма, значи създаваме проблем, за чието разрешаване тепърва ще губим време и сили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
