Страхил Делийски,
политически антрополог
Общите коментари за предизборната кампания гласят, че за пореден път не е имало кампания, не се състоял политически дебат и т.н. Тези мантри и клишета се повтарят всяка година. Този път няма да се съглася с тях. През последния месец на много места, ако не и навсякъде, имаше дискусии. Големият проблем не е липсата на политически дебат, а неговото качество. Тези избори извадиха наяве един тежък проблем - качеството на кадрите на политическия елит по места. Сега забелязваме този кадрови дефицит, който ще играе голяма роля във бъдеще. Партиите не успяха да произведат смислени, подготвени и разбиращи хора, които знаят как и какво трябва да се прави в местната власт. Този недостатък е характерен за всички формации без изключения. Ясно е, че проблемът не е само в партиите, а също и в голямата миграция и цялостната социално-икономическа ситуация в българската провинция, която не може да задържи хората.
Местният вот е уникален с това, че навлиза едно поколение, в което има и читави хора, но огромната част са тотално политически неподготвени. Ние съвсем скоро ще берем плодовете на тази специфична култура.
На местна почва
има повече икономическо състезание, отколкото политическо
Огромната част от този локален елит е функция на огромния натиск на корпоративния интерес
към властта. Партиите наистина имат кадрови празноти, но големият наплив от амбициозни новополитици минава през такъв тип структури, чиито единствен смисъл на съществуването е да реализират определен корпоративен интерес в Общинския съвет.
Често и националните партии по места също дават под наем своите наименования на местни играчи. Налице е търговия с регистрации. Интересно е на 25 октомври какъв баланс ще се получи между независими и партийни листи и кметове. Струва ми се, че на вота малко по малко партийността започна да се връща. Доскоро партиите бяха отречени напълно на местната сцена. Партийната система е толкова разбита, че не можем да говорим за смислен демократичен процес, който да е базиран на неща като йерархия, прозрачност, отговорност и т.н. Местните политически елити се чувстват отговорни единствено пред своя спонсор. Партиите сами са си виновни, защото отстъпиха този терен на икономическите играчи.
Съветническите листи и кметските номинации пък са се превърнали в нещо като "ВИП Брадър" - организиране на позорище пред целокупния народ.
Добро впечатление прави, че има много млади хора в листите, само че младостта не е достатъчно качество. Вижда се, че и съветници, участвали по няколко мандата, продължават да са сериозни кандидати и днес.
Важно е каква ще бъде избирателната активност. Тя зависи от локалния контекст, не може да се говори за обща активност. На много места
гражданите до такава степен са се отвратили
и са изгубили доверие в политиците, че няма сила отвъд материалната мотивация, която да ги накара да пуснат бюлетина. Връзките между избиратели и избрани там или изцяло липсват, или са превърнати в отношения на търговия и услуги. Отново ще търсим каква част от вота е контролиран или купен, но делът му е трудно да се пресметне. Централен въпрос е и как ще повлияят резултатите на политическия процес. Ясно е, че ГЕРБ ще се опита да разкаже резултатите като сериозна победа. Напоследък като че ли затихнаха шегите и закачките между ГЕРБ и Реформаторския блок, но да не забравяме случващото се във Варна. Твърде възможно е партията на Бойко Борисов да използва изхода от местния вот като аргумент за ремонт на кабинета.
Националният политически процес е зависим от локалния единствено на базата на числата и процентите. По същество местната политика е изключително далеч националната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
