Ясен Бояджиев, Дойче веле
Дали в България доходите може да бъдат повишени изведнъж с 50%? Краткият отговор на този въпрос, според председателя на УС на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, е: Не, не може. "Ние, българите, често искаме целта, но не искаме пътя към нея. Искаме шведската социална държава, обаче не искаме 60-те процента данъци. Даже и 10-те процента са ни много. Същото е и с идеята за примерно 50% рязко увеличение на доходите, почерпана от Унгария. Там обаче последва съответното поскъпване и срутване на пазара на труда, така че покупателната способност на унгарците въобще не се повиши с 50% и до изравняване на доходите с европейските не се стигна. Така че това е илюзия, и то предизборна илюзия", казва Нейков.
По думите му в България преди избори всички се упражняват на тема доходи. "90% казват "не ни стигат парите", другите 10% казват "гласувайте за нас и ние ще ви оправим парите". След изборите 10-те процента започват да обясняват, че обещаното не може да стане по причини, които не са им били известни по-рано. Макар че на предишните избори пак са обещавали същото", посочва експертът.
Според Нейков, тази непрекъснато повтаряща се ситуация е пример за това, че в България дебатът за доходите се води на погрешна основа - "едните искат, другите дават".
"Логиката е - не ми стигат парите, затова ми дай 50 процента. А тя би трябвало да е обратна - плащай ми повече, защото аз ти давам качествен труд. Парадигмата ни е сбъркана. Това е улица без изход", смята той.
Експертните изследвания, включително на БИТСП, сочат, че съществува друг, по-перспективен път. "Нужни са ясен модел и действащ механизъм за формиране на доходите, каквито всъщност в България нямаме", казва Нейков. Като пример той най-напред посочва необходимостта от механизъм за корекция на минималната работна заплата, който да се базира на съчетание от обективни показатели като инфлация, други ценови нива, развитие на средната работна заплата, продуктивността, линията на бедност. Нейков изтъква, че след неколкогодишен труд на експерти се е стигнало до професионална и общоприемлива - и за работодателите, и за синдикатите - разработка на такъв модел. Тя обаче е била отхвърлена без никакви обяснения от финансовото министерство при предишното правителство. "Идеята е жива, Министерството на труда продължава да я поддържа, но има абсолютна нечуваемост по отношение на минималната работна заплата и от днешния състав на Министерството на финансите", казва Иван Нейков.
Като следващ елемент от един възможен общ механизъм той посочва инфлационния индекс като коректив на доходите.
"В България в момента нямаме никаква базова стойност, никакъв ориентир", посочва експертът и дава за пример опита на Полша. "Там преди много години казаха: избираме няколко професии, които са ориентирът. Констатираме какво е днес съотношението спрямо тези заплати на всички останали, приемаме, че това е "минимално деформирано" състояние и от този момент нататък, мръдне ли едната заплата, променят се и другите, така че да бъде запазено това съотношение", разяснява Нейков.
Следващият му пример е свързан с Германия и скандинавските страни. "Те са заложили един "абсолютен кит", върху който плува цялата им система за формиране на доходите - квалификацията. В тези страни съществува почти автоматична връзка между квалификация и доходи. Което прави хората изключително мотивирани да поддържат и повишават квалификацията си. В България такава обвързаност напълно липсва", посочва експертът.
Според Нейков разработването и прилагането на такъв механизъм за формиране на доходите е единственият разумен път между двете крайни и илюзорни представи за тяхното повишаване - чрез груба административна намеса на държавата или чрез пълната липса на регулация, уповаваща се само на свободния пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
