Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт
Основният проблем на българската енергетика е тежката ликвидна криза на Националната електрическа компания. Нещо, за което аз отдавна алармирам и което най-сетне беше признато и от ДКЕВР - че дефицитът в НЕК вече е почти 3 млрд. лева.
Поради не съвсем прецизни политики в приходите на НЕК зее дупка от около 720 млн. лв. само поради факта, че разходите за изкупуване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници (ВЕИ), дълго време не бяха заложени в ценообразуването. Дефицитът по дългосрочните договори за изкупуване на енергията от двете американски централи в комплекса "Марица-изток" е 382 млн. лева. Тук искам да припомня, че още през 2012 г. тогавашният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев разбра, че тази ситуация трябва да се коригира по някакъв начин. В резултат на това, за да намали дефицита в приходите на НЕК, ДКЕВР въведе временни цени за достъп до мрежата, благодарение на което бяха събрани около 300 млн. лева.
С това ДКЕВР доказа, че това би бил добър компенсационен механизъм. Поради очевидно недостатъчния административния капацитет на ДКЕВР и НЕК обаче те не успяха да го защитят пред Върховния административен съд и той отпадна. Резултатът е, че тези 300 млн. лв., които бяха събрани, ще трябва да се връщат, което увеличи дефицита в НЕК. Дефицитът в НЕК не е от днес. Неотдавна стана известно, че компанията дължи и около 350 млн. на АЕЦ "Козлодуй", и то още от времето, когато директор беше Валентин Николов, така че дългът няма нищо общо със смяната на правителствата. Тук веднага искам да вметна, че разходите на НЕК от близо 1.5 млрд. лв. за "Цанков камък" и за АЕЦ "Белене" на този етап нямат никакво отношение към ценообразуването на тока, а само към финансовия дефицит на компанията.
Как може да се компенсира този огромен финансов дефицит от почти 3 млрд. лева?
Първият вариант е да се намалят задължителните разходи на НЕК за изкупуване на енергията по дългосрочните договори с двете американски централи в енергийния комплекс "Марица-изток". Хубавото е, че в ЕС вече има създаден прецедент за преразглеждане на подобни дългосрочни договори - в Полша. Сега ние ще разчитаме именно на него, за да бъде приложен той и към НЕК, защото обратният вариант би означавал прилагане на двойни стандарти в Общността.
Тук говорим не за просто преразглеждане на дългосрочните договори, а за прилагането на нов, гъвкав модел на ценообразуване, според който освен сваляне на изкупната цена ще се търси и намаляване на количеството електроенергия за регулирания пазар с 1/2. Нещо, което ще трябва да се възприеме като един горчив, но необходим хап в този труден момент.
Вариант за предоговаряне съществува и за дългосрочните договори, сключени с фотоволтаичните централи, като там положението е малко по-различно. Причината се крие във времето за разполагаемост на тези централи, което е определено на условните 1250 часа годишно в режим на "пик", а всичко, произведено над тези 1250 часа, е надплатено от НЕК. Тук вариантите са три: или да се намали цената при договаряне на нова годишна разполагаемост, или да се намали срокът за изкупуване от 20 г. на 15, да речем, при запазване на сегашната цена, или да се изкупува енергията, произведена до 1250 часа, а останалата да се пуска на свободния пазар. Всеки от тези три варианта би довел до намаляване на тежестта на "зеления" ток върху цената на тока за регулирания пазар.
За да се постигна договаряне с двата американски ТЕЦ-а и с ВЕИ-централите обаче, трябва технологично време. Такова е необходимо и за да реагира Еврокомисията на двете жалби на НЕК, изпратени до нея, още повече, че тя тепърва ще се конституира в нов състав. Така че отлагането на поскъпването на тока до 1 октомври този път не е по политически причини, както се е случвало много пъти досега, а по чисто технологични - необходимо е време. Ако с подкрепата на ЕК можем да разрешим тези два проблема, финансовата дупка в НЕК ще намалее с 1 млрд. лева, с което ще падне и огромна част от тежестта върху цената на електроенергията на регулирания пазар. Ако не успеем, очевидно цената ще трябва да се увеличи. А дали ще се увеличи с 5 или с 20% - от политическа гледна точка ефектът ще е един и същ. Всеки кабинет, който вдигне цената по-осезаемо, би паднал веднага. Аз отдавна обяснявам колко е силна връзката между стабилността на енергетиката и стабилността на държавното управление, което се потвърди и от падането на кабинета "Борисов".
Неотдавна отправих апел към всички политически сили за консенсус за сектор "Енергетика", за да бъде създадена някаква стабилна политическа основа за следващото правителство, което и да е то.
Сега отново апелирам веднага да се проведе една масова разяснителна кампания, зад която да застанат всички политически сили и да заявят ясно пред обществото, че цената на електроенергията в България изостава драстично от реалната и е крайно време да я настигне!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
