Откакто възникна така нареченият "Балкански маршрут" на бежанците, Западна Европа сякаш преоткрива този регион, който беше занемарила. Какво можем да очакваме от това преоткриване? Променя ли се имиджът на Балканите? И дали "Стара Европа" гледа диференцирано на тамошните държави, част от които вече членуват в ЕС? С тези въпроси се обърнахме към българския политолог Иван Кръстев и към белгийския балканист проф. Раймонд Детрез. Ето техните отговори в обобщение:
Къде ще са Балканите след 5 години?
"Балканите промениха не само геополитическото си място, но и географията си, а кризата принуди ЕС да види региона с нови очи. Ако преди ЕС можеше да се надява, че по някакъв начин ще "замрази" Балканите и ще се занимава с тях, когато е готов, днес е ясно, че Балканите са част от европейското пространство. И затова големият въпрос е: какво е готов да направи ЕС в този момент", посочва Иван Кръстев и уточнява:
"С други думи: бежанската криза постави въпроса, който ЕС упорито избягваше през последните 10-15 г.: въпроса за границите на Европа. Сега този въпрос иска отговор, защото бежанската криза не може да бъде овладяна, ако Брюксел не е готов да реши кои граници ЕС смята за свои външни граници и кои са границите, които страните-членки са готови да защитават колективно. Дали са границите на страните-членки? Или са границите на всички страни, включително и балканските, които ЕС вижда като сегашни и бъдещи членки? Или пък са просто шенгенските граници? И даже не точно те, а границите на страните-основателки, на "малката Европа", която ще се появи, ако кризата на евроинтеграцията продължи. Бъдещето на Балканите е пряка функция от това как ще изглежда ЕС през следващите 5 или 10 г. Вече въпросът не е дали Балканите ще бъдат част от ЕС, а как ще изглежда ЕС. Дали този ЕС ще бъде на две скорости, на три скорости, дали ще има консолидиран център и една доста разпръсната периферия", коментира българският политолог.
Белгийският балканист проф. Раймонд Детрез обръща внимание на един друг аспект: "Вниманието на Запада е насочено предимно към потоците бежанци, а не толкова към страните, през които минават. Пък и бежанците не желаят да остават на Балканите, така че тамошните страни не бяха принудени да взимат някакви съдбовни решения. Сега от балканските страни-членки на ЕС ще се очаква да вземат участие в подслоняването на разпределените бежанци, както и в по-координираната борба срещу тероризма, а кандидат-членките биха могли да се възползват от случая и да направят добро впечатление. Но за съжаление двете групи все повече се сближават по признака "евроскептицизъм". Едните са разочаровани, защото очакваха прекалено лесно да получат прекалено много, а за другите ЕС постепенно губи част от привлекателността си поради кризите - финансовата, бежанската и т.н. В същото време и ЕС сякаш не осъзнава каква решаваща роля играе за изграждането на съвременни политически и икономически институции на Балканите. И протака както отварянето на Шенгенската зона, така и приема на нови членки от региона", обяснява Детрез.
"В момента ЕС трябва да се справя с какви ли не проблеми и затова вниманието към познатите слабости на България и Румъния (корупция, куцаща съдебна система и т.н.) като че ли е отслабено. Тоест, тези страни все повече се приемат като равностойни партньори. А и след като за групата проблемни държави бе въведен терминът "Западни Балкани", в момента България и Румъния в по-голяма степен се разглеждат като всички други европейски страни.
Освен това имиджът на балканския регион като че ли се подобри, след като няколко средноевропейски страни - най-вече Унгария и Полша - сами се злепоставиха в хода на бежанската криза. И още нещо: за мнозина на Запад през изминалата година Гърция окончателно се присъедини към държавите, които носят съмнителното клеймо "балкански". В обобщение: имиджът на Балканите на Запад е повече въпрос на предразсъдъци и въображение, отколкото на реалности. И да не забравяме, че мнението за Балканите никъде не е толкова отрицателно, колкото на самите Балкани", казва проф. Детрез и отправя следното предупреждение:
"Колкото повече отслабват както ентусиазмът към ЕС на тамошните страни, така и интересът на самия ЕС към Балканите, толкова по-бързо в региона възниква вакуум, който се опитват да запълнят традиционните исторически съперници на Балканите. Защото освен западните сили, представени от ЕС, които в момента все още имат най-голямо влияние, свои интереси на Балканите открай време прокарват също Русия и Турция. Не става дума за някакви териториални амбиции, а за разширяване на сферите на влияние чрез бизнеса, по пътя на личните, делови или политически контакти, които в определен момент могат да се активират за други цели. При това не бива да забравяме, че тъй като Турция е член на НАТО и все още се надява на членство в ЕС, по-скоро Русия е силата, която създава по-голяма опасност от конфронтация със Западния свят", заключава проф. Детрез.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
