Арбен Джафери беше лидер на македонските албанци докъм 2007 година, когато отстъпи мястото си на лидер на Демократичната партия на албанците на Мендух Тачи заради заболяване от рак. Междувременно политическата инженерия, както и в България, създаде двойник и на ДПА - Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, сега коалиционен партньор на Никола Груевски и ВМРО-ДПМНЕ.
Джафери умря през 2012 година и нормалните политици в Македония станаха с човек по-малко.
Не са толкова много, та да няма значение
Джафери, роден в Тетово, завършил философия в Белград, работил като журналист в Прищина, обичаше да казва на характерния говор, който няма нищо общо с "македонската книжовна норма". "Па я не знам некога у Тетово да е имало македонци. Нашта каща (първоначално казваше кукя, после вече се поправяше, също както и за Кина, Китай) беше последна от албанската маала, после почваше българската маала."
И се смее. А после къде на шега, къде на сериозно - допълни - ке я деламе Македония. За вас Охридското езеро, за нас Преспанското. Па ако сакаш, може и федерация да направиме.
Харесвах го много, съжалявам, че вече го няма
Но му казах, че си имаме достатъчно ядове в територията. Не ни е до разширяване. Хеле пък с албанци. Джафери говореше тези неща частно. Руският външен министър Сергей Лавров, 15 години по-късно, ги говори публично.
Самият Джафери пишеше в една своя статия, че "Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Санстефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти".
Това е така и обяснява почти всичко.
Но не дава решения.
След Втората световна война в Македония се формира друг народ. Той е смесица, нов конструкт. Но е реалност.
Каквото и да си мислят някои хора в София, Белград, Тирана, Прищина, па даже и в Москва и Вашингтон, Македония си е отделна страна и - вече отделен народ. И - това може и да изглежда неправдоподобно - албанците също са македонци и не искат нито с Тирана, нито с Прищина. А пък македонските македонци
нито са българи, нито са сърби, те са като нищо на света
Една част от тях въздиша по Титова Югославия, по-младите - по българския паспорт, всички се чудят накъде. Това няма общо с националността.
Има общо с нормалното човешко желание да се живее добре.
Това руснаците трудно ще го разберат.
За тях светът е като в края на 40-те години на ХХ век. Където стъпи ботушът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
