Тази година предколедното празнично настроение в Българската православна църква е заменено от скандали и свещенически бунтове. Така че започващата днес седмица може наистина да се окаже страстна - в старинното значение на думата. Което ще рече мъка, съмнения и терзания.
А всичко
започна заради съвсем истински съвременни страсти
Страсти, свързани с власт, пари и секс
Не че и досега владишкото житие бе табу за медиите и обществото. Но твърде дълго време в центъра на вниманието беше прословутият разкол, а след това - още по-прословутите досиета. А зад стените на митрополиите и манастирите висшият клир продължаваше да си живее по хилядолетните византийски традиции и обичаи. И да трупа сили за решителния бой, свързан с наследството на патриаршеския трон.
Дядо Господ отреди наистина библейски дълъг живот на дядо Максим. Но всичко си има край и кончината на патриарха сложи край на тази псевдоидилия. Още повече че съвсем в духа на старите поверия я последваха внезапната гибел на Варненския владика Кирил и предизвестената смърт на Неврокопския Натанаил. Междувременно и дядо Симеон най-сетне сдаде духовната власт над нашите сънародници в Европа. Което, заедно с овакантената от патриарх Неофит Русенска епархия, даде старт на голяма битка за постове.
Владишките избори по принцип са предопределени, защото крайното решение се взема от Светия синод. Само че на Божия народ във Варна
му писна от нагласени състезания с "куц кон",
и отказа да играе по свирката на Синода. Намери се и един бунтовен епископ - Игнатий, който не пожела да бъде мюре. И взриви и клир, и миряни, като проговори за всичко - и за купуване на гласове, и за заговори - макар и недоказани - за убийства на владици, и за нетрадицонните сексуални нрави в Троянския манастир. Или за нормалните граждански бракове на епископи.
Все шокиращи неща за обикновените миряни.
Синодът се сепна и взе правилното, но половинчато решение, да преиграе мача за варненски владика на 15 декември. Но със същите епископи в предложения списък. Което се посрещна на нож от варненските свещеници и миряни. Събратята им от Пиринско пък направо поискаха да избират между епископи, които не са нито гейове, нито шестаци, нито "парашутисти".
Това обаче е върхът на айсберга. Разривът между свещеничеството и висшия клир не само не се тушира, но се задълбочи. БПЦ се раздели на шепа владици феодали, управляващи безконтролно собствеността на епархиите си, и на мизерстващи селски отчета, които трябва да се изхранват от продажба на свещи и от треби. Това може би е истинският проблем на църквата, а не сексуалната ориентация на калугерите. Все пак още Волтер е казал, че има три пола - мъже, жени и духовенство.
Решаването на натрупаните с десетилетия проблеми в родната църква не търпят повече отлагане. Всяко забавяне означава нов - и този път много по-тежък разкол. Защото след Варна и в Пирин ще се вдигнат и други вярващи православни хора, на които им е писнало от симония и безхаберие.
Катарзисът за БПЦ е просто въпрос на живот и смърт. Освен ако разбира се именно това не е целта на занятието - окончателното компроментиране и де факто - ликвидиране на най-старата българска институция, която е била стожер за народа ни в най-трудните моменти.
Време - до 15 декември - за първата крачка във вярната посока има.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
