Кандидатите за нов управител на БНБ са известни. Всеки от тях заслужава уважение по своему. И немалко въздържаност. Не може да се прикрие партийното пристрастие на някои от кандидатите. Не би било нещо лошо, ако се погледне по-напред, в изборната технология. Кандидатите ще бъдат изслушани от депутатите. Кой от тях разбира реално проблемите на банковата и финансова специфика? Не е необходимо всички да разбират, но трябва да има определено квалифицирано ядро. Депутати с дипломи колкото щеш, но признати банкови и финансови специалисти сред тях е трудно да се посочат. Тогава (както обикновено) се задейства партийната дисциплина. Което означава, че изборът е вече предопределен. Депутатите решиха кандидатите да се номинират от политическите сили. Иначе нямало кой да поеме политическата отговорност за конкретния избор. Не си спомням някой да е поел политическа отговорност за фалита на КТБ, или за тъпченето на едно място на икономиката ни в продължение на шест последователни години, или за неудачните партийни назначения. Не си спомням управителят на ФЕД (или на ЕЦБ) да е назначаван в съответствие с политически пристрастия. Може би кандидатури за управител на БНБ трябва да се издигат от отделни всепризнати специалисти и да се отсяват предварително от специализирано неполитическо звено.
Все по-възлюблена практика става привличането на специалисти извън страната. Такива бяха Симеон Дянков, Милен Велчев. Самият бивш премиер Симеон Сакскобургготски може да се включи също в тази категория. Опитът ни едва ли може да се квалифицира като категорично успешен. Управлението на Централната банка е изключително отговорна дейност. Тя трябва да се осъществява от достатъчно добре подготвени специалисти. Казусът КТБ не възникна от нищото. Проследяването на процесите сочи, че действащата финансово-икономическа криза (от 2008 г. насам) е била златна мина за КТБ. БНБ е пропуснала да я санкционира. Вината е най-вече на подуправителя на "Банков надзор", но далеч не само негова. Той не би си позволил да приема (или не) важни ключове решения самолично. Управителят е и трябва да бъде информиран и отговорен за всичко важно, което става в БНБ и с БНБ. Отговорен е и целият УС на БНБ.
Всички важни решения в БНБ се вземат от Управителния съвет. Той се състои от седем души: Четирима от тях (управителят и тримата подуправители) се избират от Народното събрание, а останалите трима се назначават от президента. Действащите четирима членове на УС на БНБ от квотата на НС са избирани от 2009 г. насам, т.е. от преобладаващата част от сегашните депутати. Все още действащият управител на БНБ Иван Искров се преизбира от НС през юли 2009 г. с 195 гласа "за"! Как стана така, че почти единодушно избраният Управител допусна пет години по-късно най-големия провал в банковата ни система? Същите (или почти същите) народни представители сега със същия им присъщ патос и с високо пропагандирано чувство за национална отговорност ще избират отново нови (но много по-добри?!) членове на УС на БНБ. Депутатите са съумели да се променят и да оценяват по-удачно новите кандидати?
От 2002 г. насам предишният и настоящият президенти са назначили общо осем души в УС на БНБ. По-голямата част от тях са били членове на УС на БНБ във времето, когато КТБ е крачил ускорено и уверено към фалита си. Те са носители на своята собствена голяма отговорност към обществото, която остава все още несподелена. Как президентите оценяват своите изборни предпочитания, въз основа на какви критерии са назначавали членове на УС на БНБ?
Преди да се пристъпи към поправката на нещо счупено трябва да са ясни причините, поради които то се е счупило. В противен случай отново ще се счупи, и то в най-неподходящ момент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
