Дипломацията е нещо много тънко. Този принцип важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за църковна дипломация. Всичко това нагледно пролича в словата на двамата патриарси - Вселенският Вартоломей и българският Неофит, след Архангеловата литургия в катедралата "Свети Александър Невски".
Дядо Вартоломей защити позицията си на архиепископ на Константинопол - Новия Рим. Лайтмотивът на цялата му реч бе: "Аз съм наследник на родоначалниците на православието!" И не спря да споменава за "междувременно появилите се трагични обстоятелства", както нарича упоритото нежелание на своите предшественици от ХIХ век да признаят независима българска църква. И пост фактум одобри обявяването на Българската екзархия през 1872 г. за схизматична, определяйки това като положителен акт, противостоящ се на "смъртоносния" етнофилетизъм.
Вярно е, че християнството не дели народите и расите. Както е казал апостол Павел, "няма юдеин, ни елин, но всички ние сме едно в Иисус Христос" (Гал., 3:28). Друг е въпросът, че на практика не се е получило така. Православните църкви наистина са филетични, т.е. национални. И винаги са поставяли народността и държавата пред църквата. Е, какво да кажат тогава римските първосвещеници, когато техните енориаши, принадлежащи към една наистина универсална църква, по време на война са се избивали с благословията на свещеници, всички служещи на Ватикана?
В същото време Негово Всесветейшество изпадна в противоречие със себе си, признавайки пълното зачитане на етническата специфика на всеки един народ, включително правото на собствена азбука. Като дори не се поколеба да цитира всеизвестните думи от защитната реч на комунистическия лидер Георги Димитров в Лайпциг относно император Карл Пети, немския език и конете. Но въпреки това в цялото си слово се обръщаше към дядо Неофит с Ваше Блаженство, вместо с Ваше Светейшество. Сиреч, за Цариград българската църква все още е екзархия, а не патриаршия. И оцени премахването на схизмата през 1945 г. като принудителен акт, продиктуван от разделението на Балканите и очертаващото се вече начало на "студена война".
Дядо Неофит обаче не му остана длъжен. На свой ред той го титулува "Светейшество" вместо "Всесветейшество". И изреди всички юбилейни за БПЦ дати - 1150-годишнината от Покръстването, 1145 години от учредяването на първата Българска архиепископия през 870 година, и най-вече - възстановяването през 1235 г. на "високия патриаршески статут със знанието и със съгласието на всички тогавашни православни патриарси". И вместо да напомня за стари вражди, акцентира върху "вековното в Господа единство на нашите две църкви". Което, преведено на обикновен език, ще рече: ние сме равни и за никакви претенции на върховенство от страна на Цариград не може да става дума.
Какво са си казали на четири очи двамата архиереи, може само да гадаем. Но Господ, знаейки явното, ще ни открие и тайното.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
