"Браво !" звучи еднакво на всички езици. Четири вечери в Софийската опера "браво" скандираха немци, финландци, руснаци, тайванци, и малко българи. Хора на вид сдържани и дори мрачни, изведнъж просветляваха обхванати от някакъв особен възторг. Аплаузите продължаваха по двадесетина минути след всеки от четирите спектакъла на тетралогията на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунга".
Тук вече може да се намеси непобедимият роден нихилизъм: Абе за каква софийска опера говорите, ще се сопне той, след като в Милано има "Ла скала", в Ню Йорк "Метрополитен"... Така е. Но авторитетни чужди издания мислят различно. Те изтъкват, че Вагнеровият "Ринг" в София не само че не отстъпва, но и превъзхожда постановките на посочените колоси, а директорът на "Болшой театър" признава: "Ние нямаме сили да посегнем към тази тетралогия".
Общо на 15 часа Вагнер за няколко дни се насладиха сега почитателите му. А какво стои зад тях могат да кажат режисьорът Пламен Карталов, художникът Николай Панайотов, диригентът Ерих Вехтер, 52-мата артисти на сцената, както и екипът от още най-малко двеста души. С особено внимание специалистите говориха и за изключителните музиканти от оркестъра, които 900 минути свещенодействаха и за чиито заплати ще замълчим, за да не натъжаваме разказа.
"Пръстенът на нибелунга" е творбата на моя живот, казва Рихард Вагнер. Той започва да я пише на 30 години и я завършва на 60. Целият цикъл от четири музикални драми от "Пръстенът на нибелунга": Рейнско злато", "Валкирия", "Зигфрид" и "Залезът на боговете" са поставени за за пръв път през август 1876 г. в построения от баварския крал Лудвиг II Вагнеров театър. Може да се каже, че 250 г. по-късно великият композитор има повече почитатели, отколкото докато е бил жив. Потвърждава го и това, което видяхме в София. По данни на организаторите между 4 и 9 юли специално заради спектаклите на операта в София са дошли 460 меломани от 11 страни. Двамата тайванци са най-екзотичните, има театрален режисьор от Ню Йорк, лекар англичанин, автор на книга на Вагнер, свещеник от Лондон. Хора, безспорно състоятелни, които дотогава не са чували нищо за България и които след всичко което са видели, твърдят, че непременно ще се върнат пак. И понеже изкуството е вечно, но и парите не са маловажно, редно е да споменем, че благодарение на великия композитор, препитание имаха и от дърводелците и шивачите до портиерите на най-елитния ни музикален театър, както и готвачите, хотелиерите, шофьорите и даже винарите, обгрижили гостите. Излиза, че от изтерзаната ни култура можем да печелим не само слава, но и пари.
"Без съмнение това са едни от най-интересните и красиви постановки на "Пръстенът на нибелунга". Г-н Карталов успешно е въплътил замисъла на Вагнер", казва почетният президент на Международната асоциация на Вагнеровите общества Йосиф Линхард пред ИТАР-ТАСС. И такива ли има, ще попитат по-малко осведомените за страстите на меломаните. Да има. Групата на почитателите на Вагнер от Лайпциг в София наброяваше 51 човека. Във Финландия те са повече от 700. Двама от тях, братята юристи Носкинен обикалят целия свят. Преценят софийската постановка за уникална. Намерили време да се качат и на връх Мусала, за да се удивят и на природата ни.
Артистката Раиса Полякова обяснява, че в Москва е присъствала само на концертно изпълнение на "Пръстена". Такова зрелищно чудо засега може да се види само в България.
Вече и стана известно, че от 12 до 19 септември софийският "Пръстен" заминава в град Фюсен. Заради старите крепости и фестивали на година през баварското градче минават 1 млн. туристи. При посещението си в София кметът на Фюсен, Паул Якоб каза, че точно този хора хранят тридесетте му хиляди жители. Чакаме българските артисти, каза той - и дори подхвърля с колко ще се увеличат гостите за фестивала. Интересът е огромен. Защото въпреки че наблизо е роден Вагнер, във Фюсен никога не е играна негова опера. Българите ще са първи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
