Пребитият жестоко от двамата си "бавачи" Христо вече пее, говори и се радва на мама. И нищо чудно жестоката травма, получена от него на тригодишна възраст, да не остане в съзнанието му на възрастен човек. От кого зависи ли? Не на последно място - и от държавата.
В момента социални мрежи и институции се разкъсват между "Осанна" и "Разпни я" за майката Невена. Между "Да й вземат детето" и "Отишла е на гурбет именно заради него". След още няколко дни спекулации по темата най-вероятно и едните, и другите ще замлъкнат, заинтригувани от ново фейсбук стори с драматичен финал. Мъчителите на Христо, дай Боже, ще бъдат осъдени. А може и да не бъдат. Или да се отърват само с пробация - колкото се полага за хулиганска проява на футболен мач. Но докато се случи един от всички тези финали, постепенно проблемът ще заглъхне, без държавата да си е извела от него дори най-елементарната поука.
Поука, свързана с промени на законите, така че майки като Невена Велинска, избрала пътя на гурбета точно заради детето си, да не се оказват принудително в ролята на закононарушители. За които държавата може да направи само едно - да им отнеме детето. Не и да им помогне, когато в името на същото това дете аргатуват далеч от дома си. Именно аргатуват - независимо дали като Невена свирят на круизи пред хора, за които тяхната музика е просто фон на купона, дали сменят подлоги на болни и възрастни, или берат плодове за жалки центове, които само у нас изглеждат цяло богатство.
Защото Невена не е единствена. Едно неотдавнашно проучване на "Риск монитор" изнесе данни, че всяко четвърто дете след пети глас се отглежда само - тоест поне единият от двамата родители е в чужбина. В цели обезлюдени села малчуганите на фамилията са предадени в ръцете на баби, които сами страдат от болежки и напреднала възраст, така че въобще не се знае кой кого гледа. В подобно село разговаряхме с една такава баба, която делеше деня си между къщите на три кьошета - и само трепереше да не "изпусне" някое от децата на многолюдната фамилия, която се бе изнесла на гурбет. В случай на проблем викаше ходжата - в селото почти нямаше друго авторитетно мъжко присъствие. Самите учители на тези деца не знаеха към кого да се обърнат, ако създават проблеми в клас - бабата, естествено, не бе упълномощена да бъде настойник на десетината малчугани, оставени под нейна опека.
Колко са такива баби - цял Делиорман. И колко са майките като Невена, които се доверяват на познати в подобна ситуация, защото няма на кого да поверят малчугана вкъщи. А всъщност само с промени в няколко закона държавата може да направи така, че правата на децата да бъдат по-добре защитени в подобни случаи. Например да уточни как точно се упълномощава настойник, за какъв период може да бъде посочен той, трябва ли социалните служби да са наясно, че детето е оставено на отглеждане не при родителите, така че да правят чести проверки и да се намесват в случай на нужда. Както и да се посочи за колко деца максимум може да се грижи настойникът. Защото, според пословицата, за отглеждането на едно дете може да е нужно цяло село, но няма как един настойник да бъде оставен да се справя с цяло село деца. Това са все неща, които в момента законът не се е погрижил да уточни.
Има, разбира се, текстове за настойничеството, но те отдавна не съответстват на ситуацията, при която цели села мигрират в търсене на работа и в тях остават само децата и старците. Не пасват като цяло на новия модел на българското семейство, което вече често се събира заедно само по скайп и за Нова година. А майчината ласка достига до малчуганите предимно чрез "Уестърн юнион". Ситуация, в която никой не знае за колко време точно ще отсъства от дома си, защото гурбетчиите са племе без корен. Днес има работа тук, утре на 500 километра - и бабата, оставена да погледа внучетата за месец-два, внезапно се оказва впримчена в ролята на настойник на цяла рота хлапета за година. Другото голямо предизвикателство ще бъде законът все пак да бъде сведен до знанието на хората, разпънати между грижата за децата и оцеляването. Но промените в него все пак са по-добър вариант, отколкото създаденият сега вакуум, при който държавата се задейства само в случаи като този с малкия Еци. При това - само за да извади торбата с наказанията. Вместо да се чуди да разпне ли Невена, нека опита запълни празнотите, които поне в малка степен да гарантират правата на тези малчугани. Мислейки за следващите деца като малкия Христо, който в момента изкупува и вината на същата тази държава. Или може би нашата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
