В последните години около матурите се разгаря небивала истерия - министерството купува камери и датчици, за да оварди зрелостниците от намерението да препишат. Медиите пък дават мило и драго, за да покажат как матурата "изтича" - купуват си отговорите в интернет, хакват сайта на МОН и по всевъзможни начини доказват, че бизнесът с изпитите у нас е неизкореним.
Как да направим така, че матурата да не изтича? Просветното министерство вече лансира идеята още от есента тя да бъде на модули, като по време на решаването на съответния модул ученикът няма право да излиза навън. Далеч по-ефикасно обаче би било, ако просто намалим количеството на въпросите с избираем отговор, така че те да имат нищожна тежест за крайната оценка. Практиката до момента показва, че се търгуват отговорите именно на тези въпроси, защото само те могат да бъдат изпратени лесно със sms. Ако на учениците се налага не просто да играят на тото, а да формулират собствени отговори, няма да има начин те да бъдат подсказани. Проблемът на българската матура е в това, че е лесна, при това умишлено е направена такава. Дори и без да напише ред, само с ограждане на избираемите отговори от теста, в момента един ученик може да изкара 4,50, което е напълно достатъчно, ако нямаш намерение да кандидатстваш. А дори и да имаш - някои от по-непрестижните университети приемат и с такава оценка от зрелостния изпит. Без въобще да напишеш ред по последния въпрос, който предполага писане на съчинение или есе, можеш да получиш петица. Тройка се дава за обидно ниските 23 точки, докато световната практика сочи, че един тест се смята за взет само ако си решил 50% от него. За да се прекрати бизнесът с матури, са достатъчни само тези две неща - вдигане на изпитната скала, по която точките се приравняват в оценки от шестобалната система, и увеличаване на количеството въпроси, по които абитуриентът трябва да пише. Като краен резултат обаче това би увеличило в пъти слабите оценки и като нищо ще остави половината випуск без дипломи. Затова и за подобна промяна дори не се говори. Правим всичко, за да изолираме изпитните зали и да унищожим в зародиш всяка възможност за подсказване, но не пипаме там, където е същинският проблем на изпита - степента на сложност. Вярно, в последните години започнаха да се появяват повече въпроси, изискващи писмен отговор, по образец на международното оценяване PISA, но те все още не са определящи за крайния резултат на зрелостника.
А има и друго - увлечени в това да бдим над сигурността на матурите, някак си пропуснахме изпита след седми клас, с който се кандидатства за гимназия. Има ли течове при него, след като цели частни школи месец преди матурата преразказват точно текста, който в крайна сметка се пада на изпита? Тази година бе променен и форматът на теста, като на практика почти не бяха дадени обяснения за тази промяна. Този изпит обаче остана в сянка, въпреки че има важни последици - от него зависи записването на децата в едно или друго училище. А може би точно затова около него не се шуми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
