Напоследък доста се заговори за възпиране на дървената мафия. Зелени организации пък направиха нови демонстрации за закрила на защитени зони в планините и по морето.
През това време една тема трайно остава подценявана, въпреки че точно тя е най-близо до нас и най-осезаемо влияе върху качеството на ежедневния ни живот - зелените площи в градската среда. От междублоковите пространства до големите паркове в градовете ни цъкат зелени бомби.
Съдбата на една междублокова зелена територия в София предизвика репортажи в централни емисии. Стигна се до сблъсъци, запалени бяха коли. Хората от квартала не си дават градинката за блок. През това време в Стара Загора 400 декара зелена площ са вече парцелирани за застрояване. Преди години огромен парк е върнат като... ниви. А сега започват да строят.
Става въпрос за втория по големина старозагорски парк, с единствената в града река, с алеи, пейки и залесени десетки декоративни видове. След като на книга става частни "ниви", той пустее от повече от две десетилетия - не може да се чисти. Мястото се нарича Бедечка и в последните години за запазването му имаше протести и петиции на учени, архитекти, граждани, "Грийнпийс", "Зелени Балкани", футболни фенове и кой ли още не. Въпреки това керванът си върви, т.е. плановете за строеж.
Историята на парк "Бедечка" е одисея на балансирането по ръба на закона. След години на перипетии и борба на различни интереси се стига до влизане в сила на подробен устройствен план за застрояване на мястото.
Повече от половината от "Бедечка" е залесен с растителни видове, които дори не се срещат в Аязмото, сто и десет размножаващи се в парка, зимуващи или мигриращи през него животински видове. Течението на реката в комбинация с Казанлъшкия проход е важен и единствен в района миграционен път за птиците при преминаване на планинската верига на Средна гора.
Казусът "Безечка" ясно показва, че е нужно цялостно преразглеждане на законодателството в тази област. Подобни казуси със зелени площи, които на книга са частни ниви или нещо подобно, имаше също във Варна, Пловдив, Велико Търново, Благоевград и къде ли не.
Макар че и в сега съществуващия ЗУТ (чл.16) има решение за казуси като този с "Бедечка": общината може да запази зелената площ като общинска, като урегулира по-голяма територия и да отреди за застрояване терени източно от парка. При този вариант паркът се запазва, а собствениците могат да получат в непосредствена близост нови урегулирани поземлени имоти с дори по-добри възможности за строеж. Предложението дойде от самия автор на общия устройствен план на града - доц. д-р арх. Борисов. Ако сегашният план за застрояване остане, от общинския джоб в идните години ще трябва да излязат десетки милиони за проектиране и изпълнение от нулата на нови улици, мостове, кръгови движения, цялата друга инфраструктура и т.н.
Сегашният кмет на града Живко Тодоров има огромна подкрепа - и сред общественото мнение, и сред Общинския съвет. Това му дава възможност, ако пожелае, да потърси алтернативни решения за парк "Бедечка" и другите зелени площи в града. София вече показа как се прави в сагата с въпросната градинка в "Слатина" - преговори, търсене на взаимоизгодни решения, на компромиси.
За целта е необходима политическа воля. Ако парк "Бедечка" бъде запазен и почистен, това ще бъде на практика най-мащабната спасителна акция за градска зелена площ в страната. Навремето Стара Загора се прочува с упорития митрополит Методий Кусев, който на гол хълм залесява мащабен парк - Аязмото. Сегашното общинско ръководство има шанс да остане в историята, като запази друг мащабен парк. Едно е да останеш просто на власт. Друго си е да останеш в историята, нали?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
