Когато на 21 март гръмна склад с боеприпаси на ВМЗ в сопотското село Иганово, министърът на икономиката мъдро успокои, че "никога няма 100% гаранция при складиране на взривни вещества" и че "подобни инциденти се случват в цял свят". Което е безспорно. Какво да се каже обаче, когато взривът се повтори на същото място само двайсетина дни по-късно? Това случва ли се в цял свят? Пак ли е "инцидент" или нещо друго? Колко процента е вече гаранцията и за какво? Може би за поговорката, че "където е гърмяло, пак ще гърми"?
Първия път министърът беше суперактивен и дори в приповдигнато настроение - все пък за първи път му се налагаше да се изправи пред прожекторите в "главната роля". Той обясни, че никакви аналогии с "предишни инциденти" не бива да се правят, защото този път става дума не за "неправилно боравене при утилизация", а за "чисто нови боеприпаси", не за "производствена дейност", а за складова база и не за някакви си частници, а за "един завод, който е пионер в превантивната дейност и в безопасността при производството и съхранението на тези видове боеприпаси".
Освен това не е имало никаква опасност за хората, а паниката се дължала на "визуалния ефект".
Втория път, слава Богу, пак няма жертви, макар че сега гръмна не склад, а производствен цех - само че малко преди работещите в него да тръгнат за работа. Коментарите този път са по-обрани (министърът се чу само веднъж и то по телефона). Технически боеприпасите нямало как да се подпалят и взривят от само себе си. От друга страна обачеq нямало и кой да ги възпламени - заради първия взрив цялата база била запечатана и никой не е влизал в нея освен разследващите. Въобще станалото е нямало как да стане. Освен ако...
Запознати, но неназовани източници казали, че се работи по версията за саботаж от страна на конкуренцията. Според местен кмет, вероятно става дума за "вероломно посегателство". А според бивш високопоставен полицай, сега експерт на свободна практика - за "чисто настъпление на частния капитал, който иска да затвори държавния военен завод". Сред местната общественост пък усилено се говори, че според мно-о-ого "високи" източници, разведчици от чужда държава (за едни вражеска, за други приятелска нам) взривяват дистанционно, за да не бъдат продадени скъпоценните боеприпаси на вражеска тям трета държава.
Щеше да е много смешно, ако не беше много страшно. Защото, погледнати отстрани, нещата изглеждат още по-съмнително. През последните няколко години при вече трудно изброимата поредица от взривове на боеприпаси в България загинаха 19 и бяха ранени 18 души. Челопечене, "Арсенал" Казанлък, Горни Лом, Ловнидол, Петолъчката, "Арсенал" Казанлък, Костенец, Горни Лом, Мъглиж, Иганово, Иганово - такава е вероятно непълната хронология на взривовете само от 2008 г. насам. Причините за тях обикновено остават неясни или необявени. Както каза някой при последния взрив, "всички версии са еднакво вероятни". Обикновено си остават такива завинаги. Каквито и обаче да са конкретните причини във всеки отделен случай, многократното повторение говори, че не става дума за случайност, а за системен проблем. Човек не е нужно да е специалист, за да го назове - безхаберие. С взривни вещества работят ниско квалифицирани кадри и дори хора без всякаква квалификация. Началникът на взривилия се тези дни цех, например, не бил специалист по боеприпасите, а по ТРЗ. Ето и потресаващите обяснения на една от неговите подчинени в тв репортаж след предишния взрив: "Ами, много работим. Квот ни накарат, това правим. Уча се още, аз съм нова. - Обучават ли ви, колко време? - Бая. Нови много хора взеха, никъде не сме работили, никога не са влизали в завод и ... обучават ги докато схванат, пък някои схващат по-бавно...".
Правилата, доколкото ги има, не се спазват. Взривилите се онзи ден гранати, например, е трябвало да са в склад за съхранение при специални условия. Защо вместо това са били в производствения цех, никой не може да каже. Охраната пък, както е установила прокурорската проверка, е пълна пародия - един военен завод на практика е разграден двор. Държавата пък, която след всеки пореден взрив предприема нови и нови "мерки" и наново пише и преправя всевъзможни закони и наредби, очевидно не е в състояние да контролира и налага спазването на правилата. Връх на безсилието ? е приетото между двата взрива в Иганово решение на правителството да забрани изцяло вноса на стари боеприпаси, транспортирането и утилизацията им на българска територия. Тоест, да забрани цял един бизнес. Все едно да забраниш вноса на автомобили, понеже стават катастрофи. Сега може да забрани и производството на нови боеприпаси. Но и това едва ли ще помогне срещу безхаберието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
