Имаме много да догонваме
Владимир Левчев, писател
Роден съм по времето на Живков и в един момент се опасявах, че ще си умра по негово време. През 1989-a бях на 32, но се чувствах едва ли не старец. И въпреки списание "Глас", което публикувах нелегално, и цялата активност на т.нар. неформални групи, в които участвах, оставката на Живков ме стъписа. За празниците се подготвяш предварително, а това беше един неочакван от никого празник. 10 ноември си беше вътрешнопартиен преврат. И едва ли и тези, които го извършиха, са очаквали, че връщане няма да има. И Горбачов не е подозирал, че на практика закрива комунизма. На 9 ноември падна Берлинската стена. На следващия ден падна Тодор Живков. През онази есен по цяла Източна Европа премина мощна революционна вълна. В Германия веднага обаче се сложи край на ЩАЗИ, основния стълб на комунизма. Лустрация се направи навсякъде в бившите соцстрани в Източна Европа, освен в България. Последствията са видими! У нас има най-много корупция, ние сме най-зле икономически. Това се дължи на нашата мутрокрация, която чрез прословутите "куфарчета" разграби държавата още през 90-те. Все пак, слава Богу, успяхме да влезем в ЕС! И това е най-доброто, което ни се случи през последните 25 г. Но имаме много да догонваме.
Не очаквахме толкова дълъг живот в бедност
Марта Вачкова, актриса
Преходът, за съжаление, не е приключил. Той ни даде хубави неща - възможност да пътуваме по света, да работим свободно навсякъде. Но не сме очаквали толкова дълго да живеем в бедност, а продължаваме да бъдем най-бедните и най-мизерните в Европа. Тормози ме фактът, че по време на прехода се появи огромното разделение на бедни и богати. Хората, които навремето получаваха блага по партийна линия и ни изглеждаха богати, сега са смешни в сравнение с новите олигарси, които се родиха именно по време на прехода.
Получихме опция за свобода
Стефан Командарев, режисьор
Нещото, което спечелихме на 10 ноември 1989 година, бе опция за свобода. Живеехме в свят, в който имахме уюта друг да решава вместо нас, друг да подрежда живота ни. Когато това падна, стана лична отговорност на всеки един човек да поеме свободата си и отговорността за своя живот. И нещото, заради което преходът ни не е изключително успешен, е че българинът не беше подготвен за тази свобода. Ние продължаваме да циклим по старите тоталитарни практики друг да ни оправя, друг да промени живота ни - също като преди 1989 г.
Утайката изплува
Петър Делчев, писател
При въртопа на всяка революция на повърхността на обществото изплувала утайката. Понеже в България преди 25 години нямаше истинска революция, а опит за щафетно предаване на дойното стадо, затова утайката все още не се е уталожила. Всеки изборен цикъл вдига на повърхността нови и нови слоеве от интелектуалното тинесто дъно. Разцеплението между обществените слоеве доби титанични размери, а обедняването и лумпенизирането на населението - библейски. И около всичко това зее безподобен духовен апокалипсис, който се опитваме да запълним с риалити формати и сериали. Жалко, жалко, жалко!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
