Пазарът на акции стигна дъното, очаква се някой да спечели много
Ниските цени на петрола са пирон в ковчега на руската валута, Централната банка се запасява със злато
Андрей Георгиев, ФК "Логос-ТМ"
Русия е изправена пред тежка икономическа и външнополитическа ситуация. Функция на тази криза е увеличеното търсене на конвертируема валута за сметка на руската рубла. От началото на годината рублата се е обезценила с над 30% спрямо долара и с над 23% спрямо еврото. На първо място бе кризата в Украйна, която предизвика вълна от отлив на капитали от руската икономика, която според икономическото министерство на страната ще достигне 120 млрд. долара за тази година. Още преди серията от икономически санкции чужденците масово започнаха да продават активите си в Русия - акции, облигации и т.н. Самите санкции пък затрудняват значително финансовите потоци на руските компании, които вече почти нямат достъп до международните финансови пазари, а в същото време текущите им плащания по съществуващ външен дълг ги принуждават да купуват долари и евро, продавайки местната валута. До края на годината руският бизнес ще трябва да изплати външни заеми за около 35 млрд. долара, а още около 100 млрд. ще са необходими догодина.
Непрекъснатата обезценка на рублата и липсата на перспектива за спиране на този процес предизвиква допълнителен натиск върху руската валута от различни спекулативни играчи, руския бизнес и самото население, което панически купува чуждестранна валута, за да запази покупателната способност на спестяванията си. Налице е типичният за такива случаи самогенериращ се процес.
В тази ситуация Руската централна банка се превърна в основен играч на сцената и в основен субект, на който руските политически власти разчитат, за да се справят с проблемите в икономиката. Централните банкери известно време разчитаха на два основни инструмента, за да се борят с обезценяващата се рубла, изтичането на капитали и растящата инфлация. На първо място, това беше основният инструмент на монетарната политика на всяка централна банка - основният лихвен процент. Първоначално, още през март, след първите тежки седмици за руския капиталов пазар и руската валута РЦБ предприе повишение на основната си лихва с цели 1,5% - от 5,5 на 7% - най-голямото лихвено повишение от руската криза от 1998 г. Последваха нови повишения с 0.5% през април и още едно през юли, за да се стигне до края на октомври, когато почти панически основната лихва беше повишена още веднъж в рамките на годината с 1,5% до 9,5%. Така за малко повече от половин година
основната лихва в Русия почти се удвои
Вторият основен инструмент на РЦБ бяха валутните интервенции. РЦБ е пета по размер на чуждестранните си резерви централна банка в света. От началото на годината тя изгуби над 100 млрд. долара от резервите си, близо 1/5, в неуспешни опити да задържи срива на руската рубла, с което към края на октомври й останаха 428,6 млрд. долара международни резерви. Руските централни банкери се видяха победени през последния месец, когато нито рязкото повишение на основната лихва, нито най-голямото месечно харчене на международни резерви (25,65 млрд. долара само за октомври) помогна, за да бъде ограничен сривът на рублата. Точно обратното, от края на октомври до момента рублата изгуби близо 10% от стойността си спрямо долара. Затова руските банкери се отказаха от амбициите си да поддържат курса на рублата в определен от тях коридор и преди няколко дни обявиха, че оставят курса на местната валута да се определя свободно от пазара. Освен това РЦБ предприе ограничаване на предоставяната ликвидност в рубли на руските търговски банки, тъй като счита, че тя се използва за спекулативни операции срещу рублата. Все повече се налага усещането, че централната банка на Русия е изгубила контрол върху ситуацията и се лута в търсенето на решение, което да я доведе до някакъв успех.
Показателни са и честите изяви на президента Путин
и министър-председателя Медведев по темата, които очевидно са до голяма степен и резултат от целия геополитически натиск върху Русия от началото на годината.
Търсенето на решение продължи с представянето на нов инструмент от страна на РЦБ в края на октомври - валутни репо операции, които са с размер до 50 млрд. долара до края на 2016 г. Смисълът на тези операции е в това, че така РЦБ ще предостави валута на търговските банки, но ще си я изкупи обратно на падежа с определена печалба - 2,12% за 7-дневните репа и 2,37% за 28-дневните. Хубавото тук е, че по този начин валутните резерви на РЦБ няма да ерозират. Първоначално това се възприе като добра идея, но тя също не даде резултат, тъй като инструментът е прекалено краткосрочен, а икономическите агенти трябва да рефинансират периодично свой дългосрочен дълг, а освен това цената е прекалено висока. Затова още на 5 ноември РЦБ представи нови репо операции с променени параметри - 12-месечен падеж и цена от LIBOR+1,5% за всички валути, т.е. по-дълъг срок и по-ниска цена при положение, че текущите нива на LIBOR (цена на заемния ресурс на междубанковия паричен пазар в Лондон) са между 0,30% за евра и 0,56% за долари.
В отчаянието си РЦБ стигна дотам, че да се опитва да убеди руските износители да не държат валутата, която получават от продажбите си, в чужбина, а да я продават срещу рубли, което те, разбира се, не правят, тъй като не е в техен интерес. Въпреки всички действия на РЦБ рублата продължава да пропада и неизменно се котира изключително волатилно, което издава напрежение и висок риск в системата. Затова основна роля продължава да играе и сривът в цената на петрола, който изгуби 1/3 от стойността си в долари за по-малко от пет месеца. Руският бюджетен план е правен за средна цена на петрола от сорта Брент от 100 долара, а днес той вече се котира за 77-78 долара. Петролната индустрия е отговорна за около 45% от приходите в държавния бюджет на Русия, а руската икономика е абсолютно доминирана от добивната индустрия като цяло. А напоследък не поевтинява само петролът. Същото се случва с природния газ, въглищата, рудите, златото и т.н. Тук е мястото да се отбележи, че РЦБ е принудена да изкупува почти цялото злато, което се произвежда в Русия в момента, тъй като чуждестранните банки са изключително предпазливи в сделките си с Русия и избягват да купуват руско злато. Освен това, за да подпомага ликвидността на търговските банки, тя изкупува и техните златни резерви. Така, заставена от негативните обстоятелства, РЦБ прави това /изкупува злато/, което швейцарските граждани ще трябва да гласуват "за" или "против" в края на месеца на референдум, а именно - швейцарската централна банка да увеличи неприкосновените си златни резерви. Между другото едно решение в полза на увеличение на запасите на Швейцарската национална банка на скорошния референдум според повечето световни анализатори ще даде силна подкрепа и устойчив ръст на цената на златото.
Една от последните сламки за рублата е китайският юан
Рязкото влошаване на политическите и икономически отношения със Запада накараха руските власти да вземат важни стратегически решения, като да се насочат още по-силно към Азия и по-специално Китай, който вече е най-големият икономически партньор на Русия. Двете страни чрез своите централни банки наскоро договориха тригодишна линия за валутен обмен на стойност 24,5 млрд. долара, което трябва да намали доминацията на долара в международния сетълмент между двете страни. Увеличаването на търговията между Китай и Русия в техните две национални валути вероятно ще има дългосрочен положителен ефект, но Русия се нуждае от спешни решения днес, а такива не могат да бъдат новите договорености с Китай. Да, през октомври търгуваните обеми рубла/юан на борсата в Москва се увеличиха с 80% спрямо предходния месец, до 83,5 млрд. рубли, и все пак това е само 0,4% от обема валутна търговия на Московската борса. Докато делът на долар/рубла е 84,2%, а на евро/рубла 12,8%. Предвид сложната ситуация, в редица банкови анализи има откровени съпоставки и сравнения с причините за руската криза 97 г., обявяването на спиране на плащанията по външния дълг и цените на енергосуровините тогава. Има препратки и към цените на петрола през периода 1980-1990 г. и поставянето "на колене" на тогавашния СССР. Разбира се, както често се случва, във финансите е трудно да се правят еднозначни изводи и Русия днес не е същата държава от края на 90-те год. Разликите се виждат и в бюджетните сметки. Така например към момента има устойчив процес на увеличение на излишъка по текущата сметка, т.е. влиза повече валута, отколкото излиза.
Финансовите спекуланти виждат и други сигнали за потенциалните възможности в Русия - в момента капиталовия й пазар/акции, облигации, други финансови инструменти/ е най-евтиният в света. Т.е. рано или късно някой ще направи големи пари там. Една от водещите мултинационални банки в съобщенията си до клиенти от миналата седмица беше обявила -"следим руските акции и не бива да пропуснем".
В завършек бих казал, че решението на проблемите на Русия днес е политическо и според мен далеч извън възможности на РЦБ. Излизане от международната изолация чрез намиране на компромис по отношение на кризата с Украйна, оттегляне на санкциите на ЕС и САЩ и последващото връщане на външните инвеститори в Русия - това е пътят, по който рублата и въобще руската икономика може да си стъпи на краката отново.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
