София. След годината на разделението ще дойде ли тази на помирението? Колко пъти ще ходим на избори през 2014-а? Ще се родят ли нови лидери и ще погребем ли изхабени политици и партии през новата година? С тези въпроси "Стандарт" потърси най-добрите БГ анализатори. Днес ви предлагаме мнението на политолога Димитър Ганев.
2014 година при всички случаи ще бъде по-малко динамична от изминалата година. Но е много трудно да се правят прогнози поради няколко прости причини. На първо място януари и февруари са най-тежките месеци за властта. Картината, на която станахме свидетели през 2013 г., може да видим и през тази, а именно - протест със социален елемент. Защото основните проблеми на българина са безработицата и равнището на бедност. А през последната една година нито един от тях не беше разрешен. През 2013 г. имаше протести заради ЕРП-тата, олигархията и монополите. Нито едно от тези три неща обаче не бе премахнато. Така че предпоставки за протести отново има. Но не можем да бъдем сигурни, че ще има пак такива бунтове като февруарските. Защото тогава имаше импулс заради високите сметки за ток и предполагам, че сега ще бъдат взети всички необходими мерки в рамките на януари и февруари да не бъде допусната същата грешка. Но към момента протестите са по-скоро със затихваща функция.
Като основно събитие през 2014 г. разбира се се очертават евроизборите. Ако управляващото мнозинство успее да удържи победа над основните си конкуренти - ГЕРБ и Реформаторския блок, това ще легитимира властта и тогава вече следват два сценария. Сценарий номер едно включва да се отиде на избори през септември, а вторият предполага управляващите да си вземат глътка въздух и да проведат вота по-нататък дори през 2015 г.
Задача номер едно пред правителството с идването на новата година е да удържи социалната енергия през следващите два месеца, защото един социален протест би бил сериозен и тежък удар в сърцето на сегашното управление. А именно тези управляващи тръгнаха със социалния елемент като основен лайтмотив. Другото предизвикателство пред правителството е комуникационната му политика. Ако правителството не се справи с този проблем, ще свърши като Тройната коалиция, която постигна огромни икономически резултати, но не успя да обясни нито един от успехите си и загуби изборите. Докато при Борисов имаше 4 години стагнация, липса на икономически растеж, но на изборите ГЕРБ стана първа политическа сила, което е безпрецедентно събитие в нашата 24-годишна история. Съмнявам се, че до евровота ще има смяна на министри в кабинета на Орешарски, но след него вече може да се мисли за това. Защото последното нещо, което биха искали управляващите, е да покажат слабост преди изборите за Европарламент. Въпреки това, ако социалната система "избухне", може да се жертва някой министър с цел да се отпуши малко напрежение.
Основните въпросителни, които ще намерят отговор отново на евровота, са дали на терена реално присъстват Реформаторският блок и партията на Николай Бареков. Ако те не успеят да излъчат поне по един представител в ЕП, това ще е показателно и за шанса им да вкарат свой депутат в националния парламент. Под въпрос е също какво ще се случи с "Атака". Но през последните 7-8 години винаги сме я отписвали, а тя е като някакъв политически феникс след всички избори.
Може би най-голямата въпросителна обаче е какво ще се случи с ГЕРБ. Но не мисля, че недоверието, за което се говори в тяхната парламентарна група, ще се отрази съществено на електоралния им потенциал. Защото те имат много сериозна организационна инфраструктура по места и държат голяма част от местната власт. Препъни камък или пък нов тласък за ГЕРБ обаче може да се окаже февруарският им форум. Вероятно в партията ще настъпят сериозни кадрови промени. Въпросът е дали големият воденичен камък в лицето на Цветан Цветанов ще остане зам.-председател на партията. Вероятно Борисов ще се обгради с още заместници с цел да намали малко влиянието на Цветанов в ГЕРБ. За никого не е тайна, че именно Цветанов е човекът, който до голяма степен способства за изолацията на ГЕРБ в момента. В това се крие и отговорът на въпроса: "Защо ГЕРБ останаха в опозиция, след като спечелиха изборите?", нещо, което не се е случвало преди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
