Атмосферата в Народното събрание едва ли може да изненада някого, живял в последните 23 години в България. Балканските парламентарни нрави са си такива. Но в крайна сметка се случи това, което бе най-вероятно да се случи като реалност след парламентарните избори и създалите се обществени настроения - правителство на Пламен Орешарски. Алтернативата бяха нови избори, а това никой не го иска.
И така, имаме вече правителство, зад което стоят БСП и ДПС, без обаче да са във формална коалиция. То ще бъде подкрепяно от време на време от "Атака", а дори и от ГЕРБ. Въпреки че, по принцип двете партии ще запазят опозиционно поведение. Никой не възлага някакви свръхнадежди и очаквания от този кабинет. Той е тип "спешна хирургия", а подобни управления никога не са се радвали на всеобщата народна любов.
Приоритетите на кабинета тепърва ще се избистрят. Без съмнение най-спешните действия са нужни в областта на енергетиката и социалната сфера, въпреки че не може да се очаква Бог знае какво. Деполитизирането на МВР е добър знак, че там нещата може да се нормализират спрямо предишното управление на ведомоството от Цветан Цветанов. Но най-важното, разбира се, ще бъде как ще се изразходва бюджетът.
Въпреки всички проблеми кабинетът "Орешарски" може да издържи доста време, особено ако възприеме стратегията на оцеляването. Аз лично се надявам да е така. То, от една страна, ще бъде доста свободно от политически натиск, а от друга, ще бъде непрекъснато подлагано на строг парламентарен контрол - не само от ГЕРБ и "Атака", но и от БСП и ДПС. И може би тук се крие един парадокс. Патовата ситуация, която се получи в парламента, може на практика
да възроди истинския парламентаризъм. Защото когато има ясно мнозинство и малцинство, народните представители се превръщат в обикновени машини за гласуване - "за" и "против".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
