Където и да кацне Малката Тухла, носи само срам
До редакционното приключване на броя на "Стандарт" и изпращането му в печатницата снощи депутатът Даниел Георгиев все още беше член на ГЕРБ. Когато държиш в ръцете си вестника, драги читателю, един Господ знае в коя партия ще се е записал. Преди това в рамките на два дни народният представител от Софийска област неколкократно прелетя между щандовете на Бойко Борисов и Николай Бареков.
Досега 32-годишният избраник блестеше със своята пълна незаинтересованост към работата на парламента и неизменно попада в челото на класациите на най-мълчаливите депутати.
В Ботевград е известен като Малката Тухла, защото е син на дългогодишния кмет Георги Георгиев-Тухлата, а пък в мрежата периодично се завъртя пълната му с тройки диплома от Средното професионално-техническо училище в Бухово.
Изведнъж депутатът беглец се превърна в
модерен аналог на Хубавата Елена
заради която владетелите на две партии сплетоха рога. И ако непостоянството се счита за качество на красивите жени, то очевидно е присъщо и на въртоглавите политици, които си сменят убежденията и партийните принадлежности като бални рокли.
Предвид не особено високото доверие в Народното събрание, куриозът бе възприет от прогресивната общественост с добродушен присмех за депутата с неясна политическа ориентация, макар че по някои форуми бе заклеймен като политически травестит. От една страна, неговият маниер на "примък-отмък" бе предшестван от няколко трансфера от ГЕРБ към "България без цензура". Досегашните отцепници така и не дадоха убедителни отговори на въпросите за тяхното преместване. От друга, кадровият подбор на Борисов и Цветанов очевидно е дефектен, след като питомците им бягат един през друг по неясни причини. Очевидно привличат хора без устойчиви убеждения, които са готови при най-слабия повей на вятъра или срещу дребна изгода да изоставят ГЕРБ. Отделен е въпросът и какво печели Бареков от невярната и
ефимерна любов на разочаровани ГЕРБери
Най-вероятно никой нищо не печели, но най-губещи са парламентаризмът и доверието в политическата система като цяло.
Основните партии би трябвало да са особено ревниви спрямо хилавия рейтинг на парламента. Последното Народно събрание освен останалите традиционни недъзи е пословично с постоянния си разпад поради липса на кворум. Дори и най-лоялните към институциите граждани роптаят, че депутатите получават огромни заплати и привилегии, а в същото време нехаят и дори на работа не ходят редовно.
Оня ден се навършиха 80 години от военния преврат на звенарите на 19 май 1934 г.
Малцина си припомниха събитието, което покрай другото бележи и тоталния крах на политическата система. Отвратени от партизанщината, рушветчийството, непрекъснатите караници и грозни отмъщения, българите масово приветстват забраната на политическите партии и налагането на военния режим.
Днешните тройкаджии в парламента се вълнуват единствено от това дали някой подкуп ще ги удари по ръката и как да си осигурят още един мандат във властта. Ако интересът им го наложи, зиме ще са консерватори, а летем - социалисти, през пролетта - либерали, а наесен - върли националисти. Тази безпринципност и цинизъм, които вече не се смущават от чужди погледи, водят към фатални последици за политическата стабилност.
Малцината играчи със стратегически поглед трябва да направят опит да сменят посоката и да върнат чувството за срам. В противен случай в блатото ще потънат заедно с шарлатаните и свестните политици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
