Никой не може да каже отсега за добро или лошо са те, когато се приложат у нас
Страхил Делийски,
политолог
Добри или лоши промените в изборното законодателство са положителен знак. До какво ще доведат обаче, не сме пророци, за да кажем. Още повече, че където са се случвали подобни практики, те са в контекст на различни политически системи и култури. Затова не можем директно да прехвърлим резултат от една политическа система в нашата. Което пък прави неуместни коментари от типа "това ще доведе до еди-какво си". Защото наистина не знаем. Все пак това, че се върви в посока към някакви промени е добър знак. Едва ли е знак за това, че политическият елит търси по-висока степен на представителност, но поне проблемът с българската избирателна система вече е институционализиран и вкаран в политическия дебат. Това е добре. Ако повече неща стават по този начин, е чудесно.
Аз съм привърженик на задължителното гласуване.
По-добре да е без санкции, отколкото с томбола
Идеята за томболата беше абсурдна и смешна. Оттук нататък обаче партиите поставят пред себе си много висока отговорност, която ми се струва, че трудно ще успеят да реализират. Тя е да накарат хората да гласуват и да махнат задължителния елемент, който изглежда малко формален на този етап. Трябва да помислят как да мобилизират подкрепа отвъд познатите ни форми на купуване на гласове и т.н. Защото задължителното гласуване може да даде всякакви резултати, но едва ли ще се справи с купуването на гласове, което произтича от определени закони и от начина на мислене и на политическия елит, и на избирателите. С интерес ще наблюдавам как партиите ще пренастроят начина си на правене на избори в контекста на задължителното гласуване. Скептичен съм обаче, че ще видим някакъв опит за мобилизация на подкрепа на равнището на конкретни политики и търсене на диалог с различни граждански структури и професионални обединения. Надявам се да стане, но не вярвам.
Първият вот, направен по новото законодателство, ще бъде тест.
Нека да видим какво ще стане, за да знаем какво да прави следващия път
Що се отнася до избирателите в чужбина, наистина не знам на базата на какво е решено те да избират 4-ма депутати. Обосновката е много неясна. Четирима народни представители в парламент, който е структуриран като сегашния, може да се окажат решаващи, но в никакъв случай не са кой знае какво. Още повече тези депутати на кого ще бъдат представители? Ще ходят да правят кампании в чужбина ли? Чий интерес ще представляват? Ще се знае ли точно кои са депутатите, които са избрани с вот от чужбина? Това са важни въпроси, защото иначе са просто бройка и дали са 4-ма или 5-ма е все едно.
Технологията, както може да направи добри неща, така може да причини и лоши. Ако сме решили да правим спекулации а изборите, ако има такава нагласа от страна на партиите, тогава технологията ще помогне това да се случи. Ако няма такава нагласа, обратното. Въпросът с електронното гласуване обаче е много експертен. Каква ще е технологията, как ще бъде произведен контрол и наблюдения над нея? Вярвам, че в днешно време има достатъчни експертиза да се направи добре, стига обаче да има желание за това. Защото има и достатъчно експертиза да се направи зле. Технологията ще реализира това, което сме заложили в нея. Далеч съм от мисълта, че по дефиниция електронното гласуване ще доведе до манипулация.
Въвеждането на опцията "Не гласувам за никого" в бюлетината беше задължително. При положение, че има и задължително гласуване, трябва задължително да дадеш вариант на гражданите да изберат подобна опция. Тук опираме до въпроса дали тя ще има само символно значение. Какво от това, че ще видим, че 15% от избирателите са гласували срещу всички? Да, това има символно значение, защото виждаме каква е съпротивата срещу действащите политически партии и политическата система, но какво от това? В тази посока сме коментирали редица радикални идеи. Тези гласове да имат формално значение. По света има такава практика, но е достатъчно радикална за да бъде приета от първия път в България. Аз подкрепям да има такава опция. Щеше да е много по-интересно, ако например със същия процент като процента от гласове, които са отишли за "Не гласувам за никого",
да бъде намален броят на депутатите в парламента.
Това е един от най-често срещаните варианти. За да има някакво формално значение, освен символното, по-нататък трябва да произведем дебат, за да видим
как този процент негласували за никого ще повлияе върху крайния резултат
от вота.
Ако не беше въведена тази опция, задължителното гласуване щеше да е диктат. В този вариант е доста по-добре. Но доста повече ще можем да кажем, след като веднъж минем през новите процеси. Само чрез промяна в технологията на изборния процес не можем да променим легитимността на системата. Притеснява ме това, че партиите ще кажат: "нали искахте такива промени, ето ви ги, но нищо не става". Без вътрешната потребност на партиите да се върнат реално на терена на социалния интерес, да представляват различни социални интереси и да се борят за политики, каквато и технология да сложим отгоре, тя няма да възпроизведе легитимен резултат.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
