Анджело Болафи, в. "Ла Република"
В реч пред Националното събрание на Франция през октомври 1993 г. Кол припомни, че "злите духове не за прогонени завинаги от Европа". По тази причина, продължи той, пред всяко поколение възниква нова задача да се попречи на завръщането им, да бъдат преодолени предразсъдъците и да бъдат отстранени съмненията. Тези опасения на канцлера от епохата на обединението на Германия драматично се потвърждават от това, което се случва днес на Стария континент. Гръмката победа на Норберт Хофер - ксенофоб и популист от Австрийската партия на свободата (АПС), на първия тур на президентските избори в Австрия стана само поредната глава от най-същинската контрареволюция по знака на "земята и кръвта", чиято цел е поражение на проекта за европейско единство. А заедно с него и на ценностите на демократичното Просвещение и социалния прогрес.
Що се отнася до Австрия, не трябва да забравяме, че в тази страна поради явното нежелание за уреждане на сметките със собственото си минало, реакционната десница разполага с исторически потенциал, който проличава в кризисни моменти. Не случайно под ръководството на Йорг Хайдер - лидера, който загина през 2008 г., станаха мутации в АПС, която се превърна в популистка и ксенофобска. През 1999 г. партията вече получи на парламентарните избори 30 на сто от гласовете на избирателите.
Покрай случващите се радикални трансформации в европейската политическа система може да се говори за необратима криза в двете главни австрийски партии - Социалдемократическата и Народната, управляващи страната след края на Втората световна война. 40 на сто от австрийските избиратели загърбиха традиционните партии, като дадоха предпочитанията си за двама алтернативни кандидати. И по този начин "зеленият" Александер ван дер Белен ще участва във втория тур на гласуването, като потвърди засилващата се самореклама на "зелените" в немския културно-политически свят.
Бъдещето на Европа зависи от възможността за написване на "нова повест", в която да бъдат отчетени променените геополитически условия в света, построен след края на студената война.
И от способността на политическите действащи лица да дават отговори на важните феномени, оказващи въздействие върху демографските и икономическите характеристики на западните страни, първият от които е миграционната криза. Днес сме свидетели на сблъсъка на "двете Европи". Едната е тази, която вярва във възможността за управление чрез ставащите промени под знака на социалната справедливост, свободата и универсализма на правата. Другата обратно - провежда политика на страха и омразата, като подгрява убеждението, че да се попречи на ставащите промени може чрез издигане на стени.
Посещението на Барак Обама в Хановер бе символично и стратегическо. Обама изрази подкрепа към политиката, водена от германската канцлерка Ангела Меркел, като заяви, че тя е от правилната страна на историята. Като следва стратегическата интуиция на Джордж Буш-старши, дал съгласието си за обединението на Германия, той поръча на Берлин да съхрани единството на Европа, за да се противопостави на кризата с мигрантите, да се бори срещу "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.), внимателно да наблюдава Путин и може би да стигне до подписването на доста спорния договор за Трансатлантическото партньорство. Остава обаче да видим дали фрау Меркел ще съумее да постигне единна Германия да застане зад нея.
/По clubz.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
