Провалът на референдума бе закономерен, въпросите не бяха формулирани правилно
Бойко Борисов успя да намери баланса на силите в парламента
И този парламентарен сезон бе време на пропуснати шансове за постигане на едно по-добро развитие на страната. Но все пак в края на работата на Народното събрание се забелязаха някакви наченки на конструктивно поведение, които може да отчетем като положителен знак в работата на парламента, и които дават надежди за позитивна промяна, защото е ясно, че на страната са нужни много сериозни реформи в доста области. За съжаление това не стана в пълния му обем, въпреки че можеше и да се случи.
Мнозина наблюдатели отдават това на сложната политическа конфигурация, която се получи в 43-тото Народно събрание. Това наистина е така и е резултат на
разнебитената ни като цяло политическа система
Хората изгубиха доверие в традиционните големи партии и се преориентираха към по-младите нови формирования, вкарвайки ги в парламента. В този аспект ГЕРБ безспорно се открои като фактор за стабилизация. Но и той не се оказа достатъчно мощен като парламентарно присъствие, за да изпълнява някаква своя целенасочена програма и страната да върви напред. Налагаше се непрекъснато да се осигурява нужното мнозинство за приемането на един или друг закон. Тук не става въпрос само за острите сблъсъци в пленарната зала и за размяната на лични нападки.
Това не е толкова важно, а и го има навсякъде по света. По-скоро проблемът е в невземането на позитивни решения. Защото важни са не конкретните обвинения и разменени реплики между депутатите, а крайните решения, които те вземат. В политиката това е важно, а не толкова доброто поведение. В този смисъл именно ГЕРБ демонстрира лидерство, което до голяма степен обяснява и поведението на премиера Бойко Борисов, който се държи по-скоро като държавен глава, отколкото като премиер. Но това е в известен смисъл положителен факт, защото все пак в една парламентарна република премиерът се явява водещата фигура в изпълнителната власт. А и донякъде това се дължи на факта, че президентът Росен Плевнелиев някак не успя да влезе в ролята на балансиращата фигура, каквато му е вменена по конституция. И именно Бойко Борисов успя да намери баланса на силите в парламента, което е безспорен успех.
Като цяло обаче страната не се придвижи съществено напред. Правителството трябваше да се задоволи с това, което има като ресурс, за да разпредели и бюджета. Прави се нещо в пенсионната система, в образованието, в здравната реформа, но в рамките на ограничения ресурс. И при съобразяване с вижданията на коалиционните партньори.
В тази ситуация БСП и "Атака" определено заеха позицията на една тотална опозиция. Това обаче едва ли ще им донесе определени дивиденти, по-конкретно на БСП. Нормално е да има една ясно обособена опозиция, но в случая със съдебната реформа, за която бе ясно, че няма да се случи в първоначалния вариант,
БСП трябваше да се включи по-конструктивно
в дебатите около приетия нов вариант. И в крайна сметка да го подкрепи, вкарвайки още по-радикални елементи. За мен лично това бе голяма грешка от страна на ръководството на БСП.
Що се отнася до практическия провал на референдума чрез отпадането на двата по-съществени въпроса, които трябваше да бъдат зададени на българския избирател, то това бе един закономерен провал. Те не бяха нито правилно формулирани, нито достатъчно юридически консултирани, и не случайно партиите в крайна сметка ги отхвърлиха. А и предварително бяха получили отрицателното становище на Конституционния съд какво би станало, ако тези въпроси са предложени по този начин, без конкретна формулировка, като например въпроса за мажоритарния елемент.
За съжаление и след депутатската ваканция не може да е очаква някакво подобряване на дейността на парламента, защото цялостното поведение на партиите ще бъде подчинено на общинските избори. Защото е твърде вероятно резултатите от тях да доведат и до промени в кабинета в зависимост от представянето на коалиционните партньори.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
