Мюмюн Тахир, доктор по философия, писател. Автор е на над десет книги. Носител е на Голямата литературна награда на Съюза на българските писатели, два пъти лауреат на националната литературна награда "Всички сме деца на майката-земя", както и на Националната награда за разказ "Дядо Йоцо гледа". Председател на Академия за европейска култура "Орфеева лира".
Коментарът ми за случилото се в Париж ще е двузначен. От една страна, атентатът срещу "Шарли Ебдо" е античовешки акт, който трябва да бъде осъден жестоко. Никой няма правото да посяга върху живота, който е даден от Аллах, от Господа. Това не е начин за решаване на глобалните проблеми, които стоят пред цялото човечество. От друга страна пък, е крайно време да разберем, че на този свят не сме еднакви и ще си останем различни. От тази гледна точка бих казал, че пред човечеството има два пътя - единият е: бидейки различни, да се научим да живеем заедно, да се приемаме, да сме толерантни един към друг. Преди да се приемем, трябва да се опознаем. Оказа се, че ние не познаваме дори културата на нашия съсед. Не познаваме неговите обичаи, традиции, навици. Човек се страхува от това, което не знае. Така, както се бои от мрака. Единственото нещо, което може да ни спаси от това, е светлината, а светлината е знанието за другия.
Другият път е самоизтреблението, което ще ни сполети, ако не се научим да живеем заедно.
Нужна е интеграция, което означава обединяване в едно цяло на разнородни елементи, при което те запазват своята специфика. В българското общество могат да живеят заедно и безпроблемно всички етнически общности. Бих могъл да кажа, че българските мюсюлмани дълбоко осъждат всяко агресивно деяние. Аз съм автор на няколко книги, в които разглеждам взаимното съжителство между отделните етнически общности.
Съжителството рамо до рамо обаче не довежда до интеграция. За нея трябва и диалог.
Проблемите са решими, когато спреш пред малката грешка, предотвратяваш по-голямата грешка. Този акт във Франция беше осъден не само от християните, но и от болшинството мюсюлмани по света. Трябва да се направи разлика между ислям, ислямизъм, радикализъм и фундаментализъм. За съжаление тези актове влияят върху общия имидж на мюсюлманите като цяло. Точно това ни безпокои. Затова трябва да се направи всичко възможно да се борим срещу тероризма в единение. Но и предотвратяването на подобни актове пак минава през призмата на взаимното опознаване и взаимното приемане. Като писател и публицист дълбоко осъждам посегателството върху свободата на словото и журналистите. Но от друга страна да не забравяме, че окарикатуряването на пророка Мохамед не е усмивка, а е гавра с религиозните чувства на хората. Да се гавриш с определени религиозни чувства - това не е свобода! Както не е свобода да хвърлиш ядрена бомба, а така не е свобода да хвърлиш и бомбичка в краката на възрастен човек. Когато аз изповядвам моята религия и не преча на другия, никой не е свободен да се гаври с моите чувства.
Като писател моето оръжие са моливът и химикалът. Нито в един мой разказ няма кръв, смърт, няма гаври и подигравки. Аз съм човек на толерантността, искам и към мен да са толерантни. Ако човек не е толерантен, той предизвиква в отсрещната страна ответна реакция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
