Политическата конюнктура при отбелязването на поредната - вече 70-а - годишнина от края на Втората световна война в Европа е на път да превърне юбилея в едно на пръв поглед карикатурно мероприятие в стил кафе "3 в 1". В което обаче няма нищо смешно, а по-скоро тревожно.
Преди 10 години, при отбелязването на 60-годишнината от победата над нацизма, на Червения площад набиват крак представителни части от всички страни на антихитлеристката коалиция. Днес държавите победителки ще празнуват не само отделно, но и на различни дати.
В Москва на 9 май президентът Владимир Путин ще демонстрира цялата възкръснала мощ на руската армия - хиляди войници и стотици бойни машини, представляващи последния писък на военните технологии. На трибуната с почетните гости обаче ще присъстват само представителите на страните, които или все още се опират във външната си политика на Кремъл, или просто са откровено антизападни. Тук не включваме бившите съветски републики, чиито народи са се сражавали рамо до рамо в тогавашната Червена армия.
Един ден преди това, на 8 май, полският президент Бронислав Коморовски събира във Варшава президентите на България, Естония, Кипър, Литва, Румъния, Украйна, Хърватия, Чехия, премиерът на Словакия, генералния секретар на ООН и председателя на Европейския съвет.
На същия ден, както всяка година, френският президент Оланд, в присъствието на последните ветерани, ще поднесе венец пред вечния огън на Марсово поле в Париж. Сигурно ще има някакви церемонии, макар и скромни, и в Лондон, и във Вашингтон. А германският канцлер Ангела Меркел все пак също ще отиде в Москва на 10 май, тактично пропускайки парада на победата. Все пак е победена именно Германия.
Цялото това досадно разделение на "клубове по интереси" наистина не говори добре за съвременните политици. Да, отношенията между Запада и Русия днес са крайно обтегнати заради Крим и кризата в Украйна. Да, някакви стари страхове оживяха в столиците на източноевропейските страни. Но това не означава, че историята не трябва да бъде заложник на политическа конюнктура.
Тя е такава, каквото е. Машина на времето не съществува и никой народ по света не може да промени със задна дата каквото да е от днешната си съдба. Просто трябва да я уважаваш. Така както само преди месец ни го демонстрираха хората от британския свят по време на отбелязването на 100-годишнината от битката при Галиполи през Първата световна война. Над 20 000 англичани, австралийци, новозеландци - потомци на участвалите в сраженията, начело с принц Чарлз дойдоха да се поклонят не само на гробовете на загиналите там прадеди, но и на техните турски противници. Същото с обратен знак направиха и турските държавници начело с премиера Ердоган.
Негативното отношение на Европа относно действията на Русия в Украйна не биваше да бъде повод за бойкот на честванията в Москва. Защото именно Втората световна война е най-яркото доказателство, че когато е възниквала глобална криза, Москва е успявала да намери общ език и с Лондон, и с Вашингтон, и с Париж.
В този смисъл западните лидери сбъркаха. Бойкотът на московския парад е израз на слабост, а не на сила. Просто трябваше да отидат там, да почетат паметта на загиналите и на победителите. След което да седнат на масата с Путин и да му зададат култовия въпрос на българския катаджия: "Какво правим сега?" В този смисъл ще се окаже, че най-достойно се държи не друг, а именно лидерът на победена Германия Ангела Меркел. Защото в протокола за посещението й е предвидено, че ще поднесе венец на Паметника на Незнания воин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
