Валентин Василев
В последните години темата за енергийната ефективност стана модерна. Създава се впечатление, че сега по този въпрос се работи така, както никога. Дали това е така, всеки може да прецени сам, ако се запознае поне с малка част от фактите, свързани с работата на АУЕР (Агенция за устойчиво енергийно развитие) и нейния предшественик АЕЕ (Агенция за енергийна ефективност).
През февруари м.г. Министерският съвет внесе в Народното събрание проект на нов закон за енергийната ефективност, изработен съобразно Директива 2012/27 ЕС. Законът беше приет през май 2015 г. Появиха се множество публикации, в които се разглеждаха неговите основни положения. В повечето случаи в тях ударението падаше върху въвеждането на индивидуални цели за енергийни спестявания за търговците на енергия. Те бяха представяни така, сякаш става въпрос за поредното европейско чудо, което ще видим и у нас. Всъщност нито Директивата е нова (тя е от 2012 г.), нито индивидуалните цели за енергийни спестявания са непознати у нас. България е първата страна в ЕС, която въведе индивидуални цели за енергийни спестявания и това стана факт още с приемането на Националния план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ), който обхваща периода 2008-2016 г. В НПДЕЕ се поставят индивидуални цели за енергийни спестявания не само на търговците на енергия, а и на собствениците на общинските и държавни сгради, както и на промишлените системи. Само за периода 2008-2013 г. са отчетени спестявания от 1743,4 Gwh годишно от търговците на енергия, 317,5 от промишлените системи и 914,6 от сградите, като към този ефект трябва да се прибавят и съответстващите на тези количества енергия спестени въглеродни емисии. Благодарение на това, както и на изпълнението на другите мерки, предвидени в НПДЕЕ, през 2013 г. България се приближи само на 34%* от средното ниво на страните от ЕС по енергийна ефективност при крайното потребление (на домакинства, фирми и т. н.), като по този показател през 2013 г. изпреварваме страни като Белгия и Финландия. Същевременно, поради високите (спрямо доходите) цени на енергията за бита, един българин изразходва (без транспортните разходи) само 330 кг нефтен еквивалент годишно. Германецът изразходва 700 кг, белгиецът - 670, французинът - 640.** Съгласно приетия през м. г. Закон за енергийната ефективност, след 2016 г. индивидуални цели за енергийни спестявания ще имат само търговците на енергия, а промишлените системи и публичните сгради няма вече да бъдат в списъка на задължените лица. Същевременно, съгласно Директива 2012/27 от държавите членки на ЕС, се изисква да санират ежегодно 3% от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани или ползвани от централната администрация. Предвижда се и план, според който след 2018 г. всички нови публични сгради, а от 2020 г. и новите жилищни постройки, да бъдат с енергийно потребление, близко до нулевото. Освен това трябва да се насърчават енергийните обследвания в малките и средни предприятия. Всъщност в средата на миналото десетилетие, още преди промишлените системи да получат индивидуални цели за енергийни спестявания, в продължение на няколко години Агенцията по енергийна ефективност имаше възможност да насочва финансови средства за енергийни обследвания на производствени предприятия и по този начин да ги насърчава да подобряват своята енергийна ефективност. Това се правеше въпреки че нямаше европейска Директива. Сега, според изискванията на новата Директива, се налага да се разработи нов механизъм за насърчаване на енергийните подобрения в малките и средни предприятия.
*Данните са от проекта ODYSSEE, разработван в рамките на програмата на ЕК "Интелигентна енергия Европа
**Данните са от Pocketbook на Дирекция "Енергетика" към ЕК
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
