Имаме 91 промени и допълнения в закона за здравно осигуряване, казва д-р Румяна Тодорова, директор на осигурителния фонд
От създаването на закона за здравно осигуряване до момента бяха направени 91 изменения и допълнения към него. Те се отразиха върху дейността, ефективността в управлението на ресурсите и стабилността на НЗОК. Тя се превърна в обикновена разплащателна агенция, която е орган за изпълнение на решения, приети извън нея и без нейното активно участие и съгласуване. Често вземаните и налагани решения от политиците са в противоречие на Закона за бюджета на НЗОК, както и на Закона за публичните финанси, което допълнително затруднява дейността на НЗОК и поставя под заплаха нейната стабилност.
Трябва да се отбележи и силното влияние върху дейността на НЗОК, което оказват множеството групи с разнопосочни интереси. Те с лекота прокарват решения, без да се направи анализ на тяхното въздействие върху ефективното разходване на средствата на НЗОК, а именно съсловните и пациентски организации, организациите като тези на научните медицински дружества, на работодателите, синдикатите и на корпоративни и фармацевтични компании, различни обединения като тези на болниците на различни нива и т.н. Особено отчетлива роля в този процес имат множеството национални консултанти, които предлагат становища, често несъобразени с възможностите на бюджета на НЗОК. Това изисква да се направи анализ на въздействието и отчитане на съответните рискове върху дейността и стабилността на НЗОК като публична институция, задължена да защитава интересите на гражданите и да изпълнява стриктно българското законодателство.
Извънболнична медицинска помощ
Основните промени в това направление на здравноосигурителните плащания са свързани с:
- Промяна в заплащането на потребителската такса от страна на пенсионерите, предвидено в бюджета на НЗОК за 2014 г.
- Неправилно прогнозиране на финансовите средства от страна на МФ
- Заплащане на дейността на общопрактикуващите лекари за неотложна помощ
- Извеждане на допълнителни дейности в специализираната медицинска помощ
- Промени, свързани с кодирането на болестите
- Проблеми, свързани с прехвърляне на множество диспансерни дейности между първична и специализирана медицинска помощ
Всяка от тези промени е без анализ на нейната ефективност - както медицинска, така и в разпределението на средствата. Въз основа на взетите решения финансовото въздействие върху НЗОК е в повишаване на разходите с около 12 млн. лв. годишно за 2012 и 2013 година.
Болнична помощ
Основните промени в това направление бяха насочени в няколко направления:
- Промяна на броя на клиничните пътеки - добавяне на нови
- Раздробяване на клиничните пътеки
- Прехвърляне на дейности от болничната помощ към извънболничната и обратно
- Промяна в цените на клиничните пътеки
- Запазване на обемите в продължение на няколко години
- Промяна в алгоритмите на клиничните пътеки
- Промяна на медицинските стандарти, които основно са насочени към изпълнението на клиничните пътеки, а не към определяне на алгоритми за добра медицинска практика
- Въвеждането на нива на компетентност, които са насочени към концентриране на дейностите (пазара) в определени болници и основно са базирани на количествени критерии, свързани с броя на персонала или наличието на определена апаратура
Нито за една от посочените по-горе дейности не е направена оценка на въздействието, свързана с определянето на съответните обеми и цени, и начина им на влияние върху разходите на НЗОК. Въз основа на взетите решения финансовото въздействие върху НЗОК са увеличени разходи за 2012 г. със 116 млн. лева, за 2013 г. - със 162 млн. лв., а за 2014 г. - със 145 млн. лв. Причините за преразхода са:
- Обемите на планираните медицински услуги в болничната помощ в последните години е в зависимост от повишението на цените на отделните пътеки при договарянето. Това става на база зададените финансови параметри, а не на реалните нужди на населението от лечение.
- Планиране, необвързано с реалните потребности на населението, на обемите здравни услуги в различните КП, което води до преизпълнение.
- Раздробяване на клиничните пътеки и съответно на обемите в множество услуги без преоценка на потребностите от тях
- Липса на достатъчен контрол върху обемите
- Държавата е прехвърлила своите права на БЛС да договаря с НЗОК условията, на които трябва да отговарят изпълнителите за оказване на медицинска помощ, критерии за качество и достъпност на помощта, обеми и цени на предоставяната медицинска помощ в полза на трети лица - пациентите. Като от 2006 г., когато НЗОК пое изцяло заплащането на болничната помощ в страната, промяната на обемите е винаги в посока на тяхното нарастване, както и нарастване на цените на определени пътеки.
Нормативната уредба не дава възможност на НЗОК да се договаря със стратегически партньори - тези, които дават най-добро качество на медицинските услуги и гарантират пълна равнопоставеност, своевременност и безопасност за пациентите. НЗОК е задължена да сключва договори с всички лечебни заведения.
Заплащането на извършената дейност от болничните лечебни заведения не е обвързано с резултатите от лечението. Принципът на финансиране по клинични пътеки: "повече пациенти - повече приходи", стимулира болниците да приемат всички пациенти, да кодират фиктивни диагнози, за да могат да отчитат в по-скъпи пътеки, да прехвърлят пациентите от отделение в отделение и т.н.
Заплащането не е обвързано с тежестта на състоянието на пациента при хоспитализация.
Нормативната уредба не дава възможност за осъществяването на реален обществен контрол върху разпределението и разходването на средствата за здравеопазване. Българското общество е лишено от достъпна информация как се управляват публичните средства от самите лечебни заведения.
Ниска ефективност на системата на финансиране. Обществото отделя пари срещу неизвестни по количество и качество здравни услуги.
Основният пакет болнични услуги, който би следвало да съдържа само базови дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, е свръхразширен и не е обезпечен изцяло с ресурсите на здравната система. Промените в медицинските стандарти, с които бяха снижени изискванията за броя и квалификацията на лекарите, дават възможност почти всички лечебни заведения да хоспитализират болни, без да се гарантира необходимите обем и качество на лечението.
Необосновано се увеличи броят на лечебните заведения, което създаде условия за свъхпредлагане на медицински услуги и дейности, за които се смята, че са печеливши и може бързо да се възстанови инвестицията (например, в София има 6 кардиохирургии, а във Виена една). Налице е свръхконцентрация на финансирането на болничната помощ. В резултат на това се задълбочават диспропорциите в разпределението на средствата за болнична помощ по региони и оттам - в качеството на медицинското обслужване в тях. От 2011 г. разходите в БП нарастват реално с около 200 000 000 лв. на година.
Лекарствена политика
Основните фактори, оказващи въздействие върху цялостната политика в това направление, са:
- Непрекъснат натиск за включване на нови групи от населението, които да бъдат осигурявани с лекарства, консумативи и медицински изделия за домашно лечение.
- Непрекъснат натиск за включване на нови лекарства в позитивния списък, както и на нови медицински изделия, които да се заплащат от НЗОК
- Непрекъснат натиск за увеличаване на цените на лекарствените продукти или на реимбурсния процент
- Липсата на политика за използването на генерични лекарствени средства или нежеланието на договорните партньори за изписването им.
- Прехвърлянето на заплащането на лекарствените средства за онкологични заболявания от МЗ към НЗОК
- Липсата на фармако-терапевтични ръководства
- От януари 2012 г. до 31.10.2014 г. се наблюдава изключително нарастване на броя пациенти по ЕГН с отчетена лекарствена терапия при онкологични заболявания:
- за 2012 г. - 24 174
- за 2013 г. - 32 912
- от 01.01. до 31.10.2014 г. само за десет месеца - 36 627.
За същия период се наблюдава изключително нарастване на броя пациенти по ЕГН, обърнали се към системата за предписване на лекарствени продукти за домашно лечение:
- за 2012 г. - 1 526 090
- за 2013 г. - 1 552 434
- и от 01.01. до 31.10.2014 г. само за десет месеца - 1 674 685.
- За същия период значително се е увеличил броят на пациенти по ЕГН, обърнали се към системата за предписване на лекарствени продукти за домашно лечение по МКБ:
- за 2012 г.- 3 111 291
- за 2013 г.- 3 213 403
- за периода от 01.01. до 31.10.2014 г. - 4 203 806
Това показва, че не само има рязко увеличаване на броя пациенти, които ползват лекарства за домашно лечение, но и че средният брой изписани лекарства, заплащани от НЗОК на един човек, се променя както следва - 2012 г. - 2,03, 2013 г. - 2,06, и 2014 г. - 2,24. Видно е, че е необходимо цялостно преразглеждане на механизмите и начините на вземане на решения, които оказват съществено влияние както върху гражданите, така и върху стабилността на НЗОК. Необходимо е създаването на подходящи механизми и бизнес процеси, които да осигуряват съгласуваност, консенсус и насоченост на политиката в тази област по осигуряването на достатъчно средства за покриване на потребностите на реално нуждаещите се граждани, както и отчитането на интересите и възможностите за достъп до съвременно лекарствено лечение на малки групи, но с доказан медицински и икономически ефект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
