Българската икономика е засилила растежа си през последното тримесечие на 2013 г., отчете НСИ. БВП показва реален растеж от 1% на годишна база, което го прави най-силното за икономиката тримесечие на м.г. Отново мотор е външното търсене, т.е. износът (9,4% ръст на годишна база), докато вътрешното потребление остава потиснато и за четвърто поредно тримесечие се свива. Тук изненада няма предвид факта, че възстановяването на пазара на труда от кризата все още не се е случило. Все пак трябва да се отчете, че през 2013 г. пазарът на труда излъчи няколко положителни сигнала:
1) за първи път се наблюдава, макар и слабо, увеличение на броя на заетите през първото полугодие;
2) броят на обезкуражените стабилно намаляваше, а безработните продължиха да нарастват, т.е. все повече хора се надяват, че може да намерят работа и започнаха активно да търсят;
3) коефициентът на заетост продължи леко да нараства спрямо 2012 г. макар това да се дължеше основно на неблагоприятните демографски процеси - по-бързо свиване на работната сила спрямо намалението на броя на заетите (особено през второто полугодие).
В същото време колективното потребление, т.е. бюджетните разходи, продължават да бележат ръст спрямо същия период на 2012 г. (2,9% за последното тримесечие), което отразява параметрите на бюджетната политика през 2013 г.
Може би най-голямата негативна изненада в данните за последното тримесечие е възобновеният спад на инвестициите. След рязкото им свиване до 2011 г., от 2012 насам наблюдаваме мъчителни опити за оттласкване от дъното. За четири поредни тримесечия (от октомври 2012 г.) имаме увеличение на инвестициите на годишна база, което даваше надежда, че е налице по-трайна положителна тенденция на възстановяване на капиталообразуването. Данните за последните три месеца на 2013 г. обаче опровергават тези очаквания, тъй като според тях инвестициите са се свили с 0,7% на годишна база. Това, на фона на относително ниската база от последното тримесечие на 2012 г. (когато отново има спад с 0,8%) сигнализира, че инвестициите, подобно на пазара на труда, все още не са преодолели последствията от кризата. Което не е изненадващо, предвид данните на БНБ за свиване на нетните преки чужди инвестиции със 17% през 2013 г. спрямо 2012-а. Възможно е задържането на европейските разплащания по редица проекти в края на м. г. също да е повлияло негативно на инвестиционната активност, отразена в данните за последното тримесечие.
На база последните данни и съдейки от традиционните сезонни колебания на произведения продукт, може да се изчисли реален растеж от около 0,6% за м.г. Този растеж всъщност представлява най-ниският темп на нарастване на икономиката от кризата насам и не би могъл да бъде повод за радост. Все пак преобладаващите очаквания за 2014 г. са за засилване на растежа на европейската икономиката и съответно - на българската. Растежът в България и тази година ще остане функция от икономиката на останалите страни в ЕС, тъй като към момента няма изгледи за чувствително подобрение на местния пазар на труда, а оттам на вътрешното потребление. Ако се сбъднат положителните прогнози на ЕК за икономиката в Евросъюза (очаква се ръст от 0,9% за 2014 г.), то увеличението на БВП на България има всички шансове да прехвърли 1% за 2014 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
