От блока прекалиха с условията, драмата е и с третия партньор
От блока прекалиха с условията, драмата е и с третия партньор
Юлий Павлов,
Център за анализи и маркетинг
Вече е ясно, че на този етап преговорите между ГЕРБ и Реформаторския блок са приключени. РБ трябваше да даде определени доказателства за своята стабилност и начина, по който ще гарантира изпълнението на вече взетите решения. Не съм убеден, че е ясно по кои въпроси не се разбраха двете преговарящи страни. Една от причините за неразбирателството е, че коалицията РБ от 5 партии плюс още две не вдъхва доверие в това отношение, ако трябва да се съставя коалиционно правителство. Освен това още преди преговорите беше ясно, че РБ и Патриотичният фронт имат дълбоки противоречия, които правят спряганата тройна коалиция неестествена. Предварителното поставяне на условия кои партии не трябва да участват в управлението също усложняваше разговорите. Не че в това има нещо ненормално, но не трябваше да бъде поставяно като предварително условие. Повече от очевидно е, че БСП и ДПС се изключваха от всякакви правителствени комбинации в новото управление. Както и "Атака", която косвено крепеше правителството на Орешарски, а и е силно неприемлива от европейска гледна точка като крайно националистическа партия.
Същото важи и за ББЦ, като се имат предвид всички лични обиди от страна на Николай Бареков по адрес на Бойко Борисов, за които сега се водят дела.
Но основната причина за провала на преговорите е, че реформаторите
подходиха арогантно към ГЕРБ
И то още преди изборите и в нощта след вота. Като най-абсурдната част от исканията им бе Бойко Борисов да не бъде премиер.
В платформата на реформаторите има доста разумни искания, макар всяко от тях поотделно да подлежи на дискусии. Но събрани заедно, се превърнаха в прекалено много условия, за да бъдат приети от партия, която има 4 пъти повече гласове. Не беше разумно също още на първия рунд на преговорите да искаш да се излезе с обща политическа декларация.
Правилното поведение на реформаторите би било да се акцентира върху реформа на съдебната система, за което има консенсус в обществото. Още повече, че имаха съгласието на ГЕРБ за тази реформа. След което трябваше да се преговаря за краткосрочните и спешни мерки, като КТБ, бюджета на НЗОК и т.н. Неща, които не търпят отлагане. Но реформаторите стовариха всичко на масата и провалиха преговорите.
Дано, ако има продължение, и двете страни да са си взели поуки от неуспешния първи рунд.
Но проблемът е, че дори и да се стигне до договаряне, общият сбор от депутатските гласове на ГЕРБ и РБ не е достатъчен. Още повече, че единството на парламентарната група на РБ съвсем не е сигурно. И съмненията на ГЕРб в това отношение са съвсем основателни. Но дори и да се запази РБ, сборът им с депутатите на Борисов не дава 121. Така че за да има кабинет, е нужен и друг партньор. И засега
такъв възможен е само Патриотичният фронт
Но той също не е безпроблемен. Там има и по-умерени националисти, но има и крайни, които не се различават особено по идеите си от "Атака", и дори са по-крайни. И вероятно Брюксел не би погледнал с добро око на такава коалиция.
Така че, ако все пак се стигне да подобна комбинация, трябва да бъде с някакъв времеви хоризонт - дали до президентските избори през 2016 г. или до общинските такива догодина. Но като цяло не съм оптимист, че въобще може да се състави правителство. Преди разговорите между ГЕРБ и РБ вероятността за това ми изглеждаше 60-70 процента, но сега вече е 50 на сто. И никак не изключвам вариант нови избори.
Вече е ясно, че на този етап преговорите между ГЕРБ и Реформаторския блок са приключени. РБ трябваше да даде определени доказателства за своята стабилност и начина, по който ще гарантира изпълнението на вече взетите решения. Не съм убеден, че е ясно по кои въпроси не се разбраха двете преговарящи страни. Една от причините за неразбирателството е, че коалицията РБ от 5 партии плюс още две не вдъхва доверие в това отношение, ако трябва да се съставя коалиционно правителство. Освен това още преди преговорите беше ясно, че РБ и Патриотичният фронт имат дълбоки противоречия, които правят спряганата тройна коалиция неестествена. Предварителното поставяне на условия кои партии не трябва да участват в управлението също усложняваше разговорите. Не че в това има нещо ненормално, но не трябваше да бъде поставяно като предварително условие. Повече от очевидно е, че БСП и ДПС се изключваха от всякакви правителствени комбинации в новото управление. Както и "Атака", която косвено крепеше правителството на Орешарски, а и е силно неприемлива от европейска гледна точка като крайно националистическа партия.
Същото важи и за ББЦ, като се имат предвид всички лични обиди от страна на Николай Бареков по адрес на Бойко Борисов, за които сега се водят дела.
Но основната причина за провала на преговорите е, че реформаторите
подходиха арогантно към ГЕРБ
И то още преди изборите и в нощта след вота. Като най-абсурдната част от исканията им бе Бойко Борисов да не бъде премиер.
В платформата на реформаторите има доста разумни искания, макар всяко от тях поотделно да подлежи на дискусии. Но събрани заедно, се превърнаха в прекалено много условия, за да бъдат приети от партия, която има 4 пъти повече гласове. Не беше разумно също още на първия рунд на преговорите да искаш да се излезе с обща политическа декларация.
Правилното поведение на реформаторите би било да се акцентира върху реформа на съдебната система, за което има консенсус в обществото. Още повече, че имаха съгласието на ГЕРБ за тази реформа. След което трябваше да се преговаря за краткосрочните и спешни мерки, като КТБ, бюджета на НЗОК и т.н. Неща, които не търпят отлагане. Но реформаторите стовариха всичко на масата и провалиха преговорите.
Дано, ако има продължение, и двете страни да са си взели поуки от неуспешния първи рунд.
Но проблемът е, че дори и да се стигне до договаряне, общият сбор от депутатските гласове на ГЕРБ и РБ не е достатъчен. Още повече, че единството на парламентарната група на РБ съвсем не е сигурно. И съмненията на ГЕРб в това отношение са съвсем основателни. Но дори и да се запази РБ, сборът им с депутатите на Борисов не дава 121. Така че за да има кабинет, е нужен и друг партньор. И засега
такъв възможен е само Патриотичният фронт
Но той също не е безпроблемен. Там има и по-умерени националисти, но има и крайни, които не се различават особено по идеите си от "Атака", и дори са по-крайни. И вероятно Брюксел не би погледнал с добро око на такава коалиция.
Така че, ако все пак се стигне да подобна комбинация, трябва да бъде с някакъв времеви хоризонт - дали до президентските избори през 2016 г. или до общинските такива догодина. Но като цяло не съм оптимист, че въобще може да се състави правителство. Преди разговорите между ГЕРБ и РБ вероятността за това ми изглеждаше 60-70 процента, но сега вече е 50 на сто. И никак не изключвам вариант нови избори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
