Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
Преди дни парламентът започна да разглежда и гласува на второ четене промени в Закона за потребителския кредит, които, ако се съди по текстовете, целят да защитят кредитополучателите от алчните банки и други кредитори. Ако текстовете минат второ четене и в пленарна зала обаче, те ще имат следните логични последствия:
1) Отрязване на достъпа до бързи оборотни кредити на най-нискодоходните групи, за които тези кредити, макар и на висока цена, са единствен шанс за свързване на двата края и посрещане на непредвидени разходи. С поправките всъщност тези групи ще бъдат тласнати към търсене на кредити от нелегални лихвари, при които правната защита на кредитополучателя е нулева.
2) Цялостно поскъпване на кредитите, което да обезпечи банките срещу по-високия риск за тях, произтичащ от приетите текстове.
Нека да разгледаме в детайли гласувания законопроект, за да стане ясно откъде произтичат по-горе споменатите ефекти.
На първо място, промените приравняват правно т. нар. бързи кредити (до 400 лева) към всички останали потребителски кредити. Това означава, че тези кредити ще подлежат на цялостната регулация и контрол, на които подлежат и по-големите кредити, т.е. много е вероятно да поскъпнат, за да отразят бремето от допълнителните изисквания.
На второ място, банките вече няма да могат да събират няколко вида такси, а именно - такса за "действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление". В същото време обаче в промените изрично е упоменато, че банките могат да събират такси и комисиони за допълнителни услуги.
Любопитно е защо някой в парламента си мисли, че таксите, които в момента се събират, няма да продължат да се калкулират по един или друг начин.
3) Банките няма да имат право да записват в договорите за ипотечни кредити клауза за дължима наказателна лихва при предсрочно погасяване на кредита поне 12 месеца след отпускането му. Всяко такова грубо вмешателство в ценообразуването на кредита от страна на банката отново може до доведе само до едно - поскъпване на кредита (т.е. по-висока лихва и други такси), с което да се компенсира рискът от предсрочно погасяване.
4) Според промените лихвеният процент ще трябва да се състои от две компоненти - референтен лихвен процент и фиксирана надбавка. Голямата промяна в законопроекта е, че оттук насетне банката няма да има правото да променя фиксираната си надбавка през целия срок на кредита. Това предполага, че банката с цел минимизиране на потенциалните загуби при неблагоприятни сценарии ще завиши максимално тази фиксирана надбавка още при отпускането на кредита. С две думи, резултатът отново ще е по-скъп кредит.
5) Въвеждането на таван на т. нар. годишен процент на разходите (лихва плюс всички такси), който не може да е по-висок от 5 пъти законната лихва по просрочени задължения. В момента тя е 10% плюс основният лихвен процент (0.4%), или общо 50.4%.
Това ограничение автоматично забранява част от кредитния пазар, а именно - този на т. нар. бързи кредити. На този пазар ГПР обикновено е трицифрено или дори четирицифрено число заради високия риск от непогасяване на кредитите и заради кратките срокове, за които се отпускат.
Т.е. с тази разпоредба всъщност най-бедните кредитополучатели вече ще бъдат оставени с единствената опция да търсят кредити от нелегални лихвари.
6) Не на последно място при ипотечните кредити кредитополучателят ще има възможност да избира дали при принудително изпълнение (т.е. при невъзможност да изплаща кредита) да е отговорен само до размера на ипотекираното имущество или до размера на цялото си имущество по Закона за задълженията и договорите. С други думи, ако избере първата опция, която в общия случай ще бъде предпочитана от кредитополучателя, то тогава банката ще продаде ипотекираното имущество по пазарната цена към момента, независимо дали е по-висока или по-ниска от кредита, и ще заличи кредита.
Новата разпоредба очевидно прехвърля изцяло пазарния риск от промяна на цената на имуществото към банката. Това няма как да се отрази по друг начин на ипотечните кредити, освен да ги оскъпи.
В крайна сметка промените в закона за потребителския кредит в търсене на една по-силна защита всъщност правят "мечешка услуга" на кредитополучателите. Най-бедните ще бъдат отрязани изобщо от легалния кредитен пазар, а останалите най-вероятно ще плащат много по-висока цена на кредитите си като компенсация за по-високите рискове, които ще трябва да се поемат от банките.
(Със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
