Разбрах докъде сме стигнали, когато видях децата пред блока да си играят на лов за бежанци. Бяха уловили онова, най-слабичкото, редовната жертва на всички детски подвизи, и се опитваха да му завържат ръцете. На пейките наоколо имаше възрастни. Никой не ги спря. Какво толкова - нормална детска игра, ние как сме играли на стражари и апаши, после на партизани и стражари, всеки според поколението.
Нормална детска игра в страна, в която нищо не е нормално. В която дори властта не е сигурна трябва ли да има опълчения срещу мигрантите и по три пъти на ден си сменя мнението. В която политици искрено вярват, че най-искреният израз на патриотизъм е да кръстосваш с АТВ гори и паланки, за да намериш няколко души, бягащи панически от един кошмар, за да им сервираш друг. Да ги вържеш и да се снимаш с тях, крещейки гордо "Ноу Бългерия, гоу Търки", сочейки им обратния път към ада. И да учиш децата си на същото.
Форумите под подобни новини и клипчета изобилстват с патриотарски изказвания и цитати, някои от които са копи-пейст от псевдопатриотичните изявления по повод учебниците по литература. Бежанците са новина от същия ранг като свалянето на Паисий от учебниците.
И едното, и другото могат да бъдат поправени само с опълчения
Ние по принцип така си решаваме нещата. Когато си най-мизерното, опоскано и нежелано гето на Европа, има само един начин да си повишиш самочувствието - като направиш нещастен някой друг и обявиш това за изблик на национално чувство. Не забравяме ли нещо? Момчетата с вратове, които го играят доброволни милиции, са от същата порода, от която са и трафикантите, които превеждат като стока същите тези бежанци през скрити пътечки и ги изоставят на произвола на съдбата в мига, когато усетят, че могат да бъдат заловени. Едните го правят заради парите, другите - заради тръпката и екшъна, които също са своего рода допинг. А може би там е новият бизнес? Или може би доброволният лов на бежанци е нашето ноу-хау пред Европа за справянето с един проблем, за който тя няма решение? Спомням си как преди време едни деца мятаха камъни срещу джамията под диригентската палка на един наш политик, вече осъден. Днес вероятно са пораснали. И на свой ред учат десетки подрастващи как да обичат България. И че това е единственият начин да я обичаш. Че така пазиш границите й от външни хора, въпреки че в действителност трябва да я пазиш от самия себе си. Между другото, годините без казарма дадоха своя принос подобни на Динко субекти да търсят изява в параказармени формирования и кухи лозунги. И отвориха врати за "патриотични игри", които могат да ни струват много скъпо. Могат да ни струват похабени поколения, за които
националното чувство е бой по другия
а патриотизмът е просто откровена ксенофобия.
Спомням си как преди време, когато бежанците все още едва пристъпваха на наша територия и истерията срещу тях не беше повсеместна, мой познат учител ми разказа как преподавал "Немили-недраги". Ученик го попитал "Господине, не е ли Румъния за хъшовете онова, което сега сме ние за бежанците? И ако тя не ги беше приела тогава, щяхме ли да имаме четата на Ботев? И щяхме ли да имаме освобождение?" Не знам дали са много децата, които си задават подобен въпрос - още повече, че освобождението ни е под въпрос, след като напоследък става ясно, че робство не е имало. Знам обаче, че динковците не си задават подобни въпроси. И че цялата реторика по тази тема, независимо от многобройните нюанси и различия, които съдържа, се слага на една голяма патриотична софра и се поръсва обилно с черния пипер на една измислена българщина. И всеки взема онова, което е разбрал. А най-малкото общо кратно е там, където простотията, безперспективността, мизерията са най-големи. Да, децата имат нужда от примери - и играят по тях. Погледнем ли игрите им, ще разберем колко сбъркана държава сме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
