Още преди гласуването на промените в конституцията, по много медийни канали беше внушавано, че предстои изключително важен вот /което не беше лъжа/ и че най-важното от всичко е разпределението на квотите в прокурорската колегия. Беше създадена абсолютно фалшива представа, тъй като очевидно най-важното нещо в приетите поправки беше разделянето на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на две колегии - съдийска и прокурорска. На практика правосъдният министър Христо Иванов бе направен заложник на една максималистична програма, в която от нищо не може да се отстъпи. В сряда бе постигната максималната възможна промяна на основния закон, която можеше да мине без свикване на Велико народно събрание, но постижението остана на заден план. Хора, които не са много наясно с проблема, излязоха на протест срещу "провалената съдебна реформа". Кога в българския парламент са се събирали над 190, а по някои точки и над 200 гласа?
Това е поразителен консенсус
Вместо да протестират, радетелите на съдебната реформа трябваше да са доволни, че по въпроси, за които в началото нямаше съгласие, се постигна. Трябваше да са доволни и от това, че към 10-те набелязани точки бяха включени допълнително две нови предложения, а в крайна сметка една бе отхвърлена. Една бройка повече или по-малко в прокурорската квота едва ли е повод за подобни драматични решения.
Обвиняват ГЕРБ, че не си удържали думата. Нека да припомним, че реформаторите са по-малко от една десета от състава на парламента - 23 депутати. Те искат да прокарат текстове, които изискват мнозинство от три четвърти и е естествено, че трябва да се съобразяват с мнението на останалите групи. Още през юли се видя, че без ДПС не може да се постигне конституционно мнозинство. Тогава от движението предупредиха, че те подкрепят проекта, за да тръгне по бързата писта и да не го бавят, но на второ и трето четене ще настояват за промяна на квотите. Реформаторите бяха предупредени, но в сряда изведнъж се оказаха силно изненадани. ГЕРБ имаше два избора. Първият бе да подкрепи варианта, който няма да събере две трети от гласовете и да пропадне разделянето на ВСС на две колегии. Вторият беше да подкрепи предложението, което събра три четвърти от гласовете. Очевидно ГЕРБ постъпиха правилно и
постигнаха набелязаната цел на съдебната реформа
Покрай гласуването реформаторите се разделиха на "тесни" и "широки" по сполучливото определение на социолога Първан Симеонов. Тесните реформатори начело с Радан Кънев проявиха учудващ инат и политическо късогледство. Вкараха правосъдния министър в улей, от който няма излизане. Христо Иванов беше поставен в ситуация, в която достойнството изискваше да подаде оставка.
Изявленията на Радан Кънев за излизане в опозиция трябва да се разгледат през призмата на парламентарната логика. Ако неговата партия го подкрепи и другите депутати от ДСБ решат да бъдат в опозиция, редно е тогава те да напуснат групата на РБ.
Не вярвам, че останалите партии от Блока - "широките", ще се съгласят да напуснат управлението по толкова дребен повод. Дори не съм сигурен, че останалите депутати от ДСБ, както и здравният министър Петър Москов, ще се съгласят да излязат от властта. Затова първият въпрос е какво ще стане в ДСБ - дали ще останат единни, или ще се разцепят. Ако те се окажат на едно мнение и решат да напуснат парламентарното мнозинство, тяхната липса няма да повлияе особено.
Подадената министерска оставка няма да се отрази върху стабилността на кабинета. В предишния си мандат Бойко Борисов смени толкова много министри без особени сътресения. Възможно е парламентарната подкрепа за властта малко да намалее, но те ще разполагат с доста повече от 120 гласа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
