Един призрак броди из Франция и периодично стряска горките французи - призракът на българските и румънските роми. Не им стигат милионите тунизийци, мароканци и алжирци, ами сега трябва да се оправят и с "нашествениците" от две от най-новите страни членки на ЕС. Изведнъж се оказа, че на родоначалниците на гражданските права и свободи изконните демократични ценности им идват в повече, когато пред вратите им родни роми спретват катун, а посетителите на Лувъра пищят от румънски джебчии. Официалните данни сочат, че във Франция има 20 000 роми, като Париж редуцира броя им с периодични експулсирания на големи групи към родните им страни. Тези принудителни прогонвания обаче не се нравят на Брюксел, където следят изкъсо държавите членки да не нарушават правата на гражданите на ЕС. През 2010 г. еврокомисарката Вивиан Рединг сравни гоненето на роми от Франция с нацистките преследвания срещу тях през Втората световна война. Сега пак тя се разлюти, тъй като френският вътрешен министър Манюел Валс отново напъди ромите да си ходят по живо по здраво по родните места. Ако сме честни, французите имат основания да недоволстват. Разходите ли се из Париж, задължително ще видите куп циганки да просят с упоени, за да не плачат, невръстни деца на ръце.
В случая обаче трябва да се има предвид и друго. Догодина в страната предстоят местни избори и си е съвсем в реда на нещата темата за ромите да бъде разтягана като локум от местните политици. Все пак именно кметовете са тези, които обират калая на ромския проблем. Освен това не е съвсем честно България все да попада в един кюп с Румъния за щяло и не щяло. Нашите роми са далеч по-малко като бройка от румънските орди във Франция. И така покрай тях и ние се оказваме дамгосани със срамния печат.
Съвсем друг е въпросът, че вместо тихо да приема върнатите роми или пък родни правозащитници шумно да се възмущават, България трябва да направи нещо реално за т.нар. интеграция на тази част от населението, за която често предпочитаме да се правим, че изобщо не съществува. От падането на Берлинската стена у нас се говори, че ромите трябва да се приобщават, че трябва да бъдат образовани и други все такива високопарни обещания и намерения. Както обаче се казва - едно е да искаш, друго е да можеш и трето да го направиш. Истината е, че положението на циганите не е розово, но пък също толкова тежък е и животът на стотици хиляди българи. С тази разлика, че ако българин не си плати тока, обикновено му го спират, докато ромите си светят безплатно с години. Освен това, ако посетите едно обикновено българско село, ще чуете поне пет истории на опарени от цигански набези семейства. Така че ромите не бива нито да бъдат демонизирани, нито да бъдат изкарвани жертви.
Ако институциите бъдат справедливи за добро и за лошо към тях, т.е. не ги оставят да тънат в мизерия, дават шансове на честните и работливите да си изкарват хляба, а наказват крадците и мошениците, картинката може да се получи малко по-различна. Тя ще стане още по-хубава, ако и хилядите евра, които идват в България с цел интеграция на малцинствата, не потъват в нечии бездънни джобове, а отиват по предназначение. Ако тези неща не се променят, ще продължаваме да пищим и ние, и французите, че имаме проблеми с ромите. Те пък ще продължават да просят и крадат тук или някъде из Европа, да си палят огньове из Булонския лес, а ние глупавото ще продължаваме да се хилим на станалата прословута с израза "млад меринджей" циганка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
