Мартин Шулц, председател на Европейския парламент
Днес ще имам честта да получа наградата "Карл Велики", която се присъжда ежегодно като отличие за работата на един човек в полза на европейската интеграция. Наградата се ползва с голям престиж и има дълъг списък с лауреати, към който се присъединявам със смирение. Ще почерпя смелост от наградата и ще продължа да се застъпвам за един амбициозен Европейски съюз, защото въпреки всички атаки, на които е подложен от различни посоки, ЕС продължава да бъде съществен инструмент за справяне с безбройните предизвикателства в бъдеще.
ЕС е синоним за проект, който носи мир и какъвто преди това Европа никога не е създавала. През тази година, в която честваме 70 г. мир след края на Втората световна война, това е още по-актуално. С избледняването на спомените гражданите вземат този мир за даденост и е логично и правилно, че очакват и допълнителни резултати, за да продължат да се доверяват на ЕС. Потенциалът на ЕС да изпълнява очакванията на хората е огромен, било то в сферата на икономиката, на околната среда, на миграцията или по-общо за защита на интересите на Европа на световната сцена.
Тези разнообразни и бързо развиващи се области неизменно ще определят живота на европейските граждани и поради самото си естество изискват координиран подход за намиране на ефективни решения. И въпреки това ЕС, в голяма степен поради центробежни политически сили в различни държави членки, понастоящем силно се е самовглъбил и това често изцяло отвлича вниманието от предизвикателствата, които хората желаят да бъдат решавани. Често в столиците на отделните държави ЕС дори бива използван за лесна изкупителна жертва - за правителствата най-лесното решение за обяснение на даден проблем е да обвинят Брюксел. Кумулативният ефект от това е, че гражданите се чувстват силно дистанцирани от ЕС и го виждат най-вече като раздута машина, заинтересована повече от своите вътрешни процеси, отколкото от това да се бори за въжделенията на хората.
Да вземем за пример основните направления на дебатите в ЕС през последните няколко години. Въпросът, който далеч най-силно преобладаваше в ефира, беше свързан с говоренето относно "вътре" или "вън", най-вече по отношение на Гърция и Обединеното кралство.
Това не са маловажни въпроси, които да бъдат отписвани с лека ръка. Но не са и въпроси, които засягат в най-голяма степен ежедневието на хората. Ако истинските заслуги и потенциал на ЕС за подпомагане на хората бяха разбрани и защитавани както трябва от държавниците, обсъжданата положителна програма щеше да бъде по-вълнуваща и по-ангажираща. Достатъчно е да споменем дори само началото на единния пазар като пример как една положителна и ориентирана към бъдещето програма разпалва интереса на обществеността.
Правилото във все по-глобализирания свят, в който живеем, е, че проблемите не спират пред националните граници. Ето защо съгласуването на равнище ЕС продължава да е решаващо и не би трябвало да е проблем да осигурим амбициозни проекти, които дават възможност на хората да преоткрият какво може да постигне ЕС. Без да отчитат реалностите на глобалния свят, в който живеем, определени сили, настояващи за връщане към националното равнище, биха искали да се изтеглим в малките си държави, в които според презумпцията ще се намерят най-простите отговори на най-сложните проблеми. Този настоятелен подход, основаващ се на един нереален свят, привлича с илюзорната си простота и пречи на следването на една амбициозна програма за ЕС и неговите граждани.
Крайно време е политиците да изоставят своето - достигнало почти до пристрастяване - внимание към проучванията на общественото мнение, за да коригират на дребно политиката тук и там, и вместо това да преоткрият стила на действие, при който предизвикателствата и възможностите се посрещат очи в очи, като си поставят за цел намирането на трайни решения. Виждаме разрушителното въздействие на политици, които вместо да водят със своята решителност неспокойно гледат назад през рамо и позволяват на други по-разрушителни сили да определят дневния ред.
По-смелият и по-дългосрочно ориентиран подход, защитаван от архитектите на европейската интеграция, донесе мир, сдобри врагове и възстанови Европа от развалините - нека не забравяме това.
Новата Комисия и промените в основите на света около нас ни помогнаха да се сепнем и да преминем към действия. Оформя се инвестиционен план за рязък тласък на растежа, подготвят се енергиен съюз и цифров единен пазар, току-що беше предложена нова политика за миграцията, ЕС говори "с един глас" по отношение на Украйна, а конференцията за климата в Париж ще даде още една възможност за европейците да поемат водеща роля във връзка с околната среда, вместо да следват другите.
В съчетание с тази изключително важна програма демократичното представителство в ЕС получи силен импулс след последните европейски избори чрез процеса на определяне на водещ кандидат (Spitzenkandidat), благодарение на който избирането на председател на Комисията сега е пряк резултат от европейските избори.
Европейските лидери трябва да използват възможността и да продължат да развиват тези цели със смелост, визия и дългосрочна политика. Не може да се продължава с подхода на управление на кризи, характерен за последните години, при който се предприемат само съвсем минимални действия с надеждата, че това е достатъчно.
(Реч при връчването на наградата "Карл Велики" в Аахен.)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
