Десислава Николова, ИПИ
След изборите на 5 октомври е изключително важно да се формира правителство на първо място от гледна точка на публичните финанси. Защото те са много сериозен сигнал към инвеститорите, бизнеса, рейтинговите агенции, Еврокомисията и Международния валутен фонд. Двете важни точки по отношение на публичните финанси са: първо, актуализацията на бюджета за тази година, тъй като е очевидно, че няма как да се изпълнят приходите и е необходимо бюджетът да се ревизира, и второ, още по-важното, тъй като вече ясно се вижда, че хазната е на червено, е бюджетът за следващата година - той трябва да бъде внесен до 31 октомври. Разбира се, съществува вариантът това да стане, без да се сформира правителство и да се внесе от служебния кабинет, а действащият парламент да го одобри, като се постигне съгласие между партиите и отново да се премине към предсрочни избори и нов опит за сформиране на правителство. Но има и вариант изобщо да не се приеме бюджет. Тогава до първите три месеца от 2015 г. по Закона за публичните финанси можем да работим с бюджета за миналата 2014 г. Разбира се, най-добрият вариант е да се постигне съгласие и да имаме ново правителство, тъй като България е в политическа криза още от февруари 2013 г. Вече година и половина у нас има политическа нестабилност, която ескалира на моменти, после затихва, но не изчезва. Затова трети предсрочни избори в рамките само на две години ще са изключително негативен сигнал. Затова трябва да се сформира на този етап правителство, но е важно и това дали то ще има нужната подкрепа в парламента. Тъй като миноритарните правителства са изключително рискови и е възможно да паднат във всеки един момент. Трябва да се търси широка парламентарна подкрепа, която да гарантира изпълняването на цял мандат. Защото от две години много сфери у нас очакват да се предприемат реформи, но нищо не се случва в тях. Именно поради тази политическа нестабилност и кредитният рейтинг на България бе понижен от "Стандарт енд Пуърс".
Политическата нестабилност има много отражения в различни посоки - инвестиции, рейтинги, цена, на която взимаш. Дългът също не е маловажен, предвид големия заем, който сега трябва да вземем, за да покрием недостига за тази година. Като цяло се увеличава нуждата от рефинансиране на дълга, защото той расте доста бързо през последните години и от 15 на сто в началото на 2013 г. вече гоним около 28,5% към края на 2014 г., ако се приеме предложената от правителството актуализация на бюджета. Това е почти двоен скок за 2 години. Надявам се, че при сформирането на едно стабилно правителство най-сетне ще се обърне внимание и на редицата належащи реформи, като визирам най-вече здравеопазването. В тази сфера дефицитът расте с всяка следваща година. През 2014 г. недостигът е около 400 млн. лв., като 225 млн. лв. от тях бяха покрити от предишната актуализация. Проблемите в здравеопазването се коренят най-вече в стимулите в него - болниците имат стимул да пишат пътеки, които не са се състояли, и да точат здравната каса. Пенсионната система е другата голяма черна дупка в бюджета - в нея дефицитът е немислимо голям - над 50 на сто от приходите. Затова е нужна цялостна реформа, като ние препоръчваме постепенно да се премине към засилване ролята на капиталовия стълб за сметка на банкрутиралата разходопокривна система. В енергетиката ни също има редица проблеми, които чакат своето разрешение. Цялостното й балансиране минава през много други стъпки освен постепенното вдигане на цената на тока за битовите потребители. Образованието също се нуждае от реформи. Проблемите са много и те чакат решения, които могат да дойдат единствено от стабилно правителство с парламентарна подкрепа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
