Последните диви плажове са "нелегална почивка", а бетонът - в реда на нещата
Изгрев над вълните, а на бедната ти глава, разстреляна от глупости през цялата година, не й се вярва: това е море, това е плаж, при това безлюден. Прекалено чисто е, и спокойно също. Няма една царевица кой да ти продаде и бас от далечни заведения не се чува; няма чужда реч, няма никаква реч изобщо, освен тази на дузина приятели и подрънкваща китара. Постепенно правоъгълникът на компютърния екран, отпечатан в зрителното ти поле, започва да угасва някъде в задната част на мозъка; този красив хоризонт ще го измести за седмица. Мястото е Иракли или Карадере, или Последният див плаж.
А това в далечината е бъг в пейзажа - фигурите на полицаи. Полицаите от няколко седмици са разпратени по дивите плажове, за да гонят къмпингуващи. Въоръжени със спорни законови основания и видим ангажимент към цялостен процес, чиято заветна цел е да се разкарат стотина хипари, за да цъфне в бетон окончателно и завинаги цялото море. МВР на плажа, момчета. Лична карта и основания за отказ от емиграция, моля.
Тази държава е толкова абсурдна, че човек би си помислил, че я халюцинира, но тъй като халюцинациите ни съвпадат, изглежда реално съществува. Полицаи гонят къмпингуващи и ги преследват като нарушители на закона, понеже все още има хора, които правят разлика между това да си на море и това да си в автобус и не виждат причина да плащат за второто.
Гонят ги в същата страна, в която кметът на Созопол Панайот Рейзи си беше заградил пътя към плажа като хайдутин. Гонят ги в неизбежната ни страна, в която върху дюните на "Корал" бяха стоварени две грамадни бетонни плочи, а кметът на Царево Георги Лапчев твърдеше, че това не са дюни и това не е бетон, а там едно нещо, дето, нали, така, довиждане.
Гонят къмпингари с аргумент, че са опасни за природата в страната, в която бизнесмен от Несебър опакова кипарис с черен найлон, за да умре малко така шибаният кипарис и да не пречи на клиентите - падали иглички по масите. Обявяват те за "нелегален" в държава, в която е легално да платиш 40 лв. за чадър и кърпа, и предполагат, че си "тревоман" при положение, че на Какао Бийч е по-лесно да си намериш амфети отколкото солети
Защо се случва това - точно на дивите плажове? Несвоевременен пристъп към ред в родната полиция, полудяла от повика на честта до такава степен, че да слезе по стръмния баир с униформа на 40 градуса към пясъците на Карадере и там да прилага санкции? Не е необходимо човек да мисли конспиративно, за да види зад гонките план. Когато миналата година се заговори за строеж на Карадере, се вдигна сериозен отпор. Сега обаче се действа малко по-заобиколно - да бъдат пуснати куките на плажа, да се развалят десетина-стотина почивки, да се поразчуе, че "там вече гонят" и лека-полека хората да си тръгват със стиснати зъби, а местата като Карадере и Иракли да станат непривлекателни. Осъществи ли се това, вече е много по-лесно - кой ще протестира срещу застрояването на място, на което така или иначе не те пускат? Ето как ще се стигне до маниакалния български момент, в който природа, слънце, земя, птици, риби и вода отстъпват място на един бездънен Ол Инклузив, за който министър еди кой си ще каже, че "са открити 500 работни места" и "подпомага българската икономика".
Хиляда деветстотин шейсет и вторият ол инклузив на мястото на третия останал див плаж. Линч и хайка за слънце.
Накрая идва и любимият момент от сценария, в който "съветват всички българи" да изберат родното Черноморие през почивката си и да не ходят в Гърция. Разбира се. Нелепостта не започва и не свършва с избор на омбудсман. Тя само манифестира с различни образи. А през това време тук ще се живее като този кипарис в Несебър - в черния найлон, в който слънцето е затъмнено, въздухът - едва-едва, и всичко е подчинено на принцип, който настоява - да не се попречи на големия играч да развива онова, което той нарича бизнес, докато вие стискате останките от онова, което наричате - по навик и липса на по-малко категорични думи - живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
